Китай отново избегна да подпише оконачателно споразумение за "Силата на Сибир 2"

Като цяло основните параметри за "Силата на Сибир 2" са ясни - и за маршрута, и за начина на строителството, но има някои подробности, които все още трябва да бъдат договорени. Това обясни пред ТАСС говорителят на Кремъл Дмитрий Песков след срещата на руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дзинпин.

Путин е на посещение в Китай с огромна делегация, в която участва и ръководителят на "Газпром" Алексей Милер. При последното посещение на руския президент в Китай Милер съобщи за голям пробив по проекта. Китайската страна не потвърди неговия ентусиазъм, а официално няма данни за напредък по строителството.

Плановете за "Силата на Сибир 2" предвиждат изграждане на газопровод с дължина от 6800 км от Сибир през Монголия до Китай. Капацитетът му за пренос е 50 млрд. куб. метра годишно. Официално все още няма избрано и проектирано трасето за тръбите, както и не е ясно как ще бъде финансирано строителството на газопровода.

Песков допълни днес (20 май), че няма и договорени срокове за реализацията на проекта.

Според оценки на анализатори, ако строителството започне днес, тръбите ще заработят в пълния си капацитет към 2032 година.

Проектът е ключов за "Газпром", който загуби европейските си пазари след началото на войната в Украйна. През 2021 година компанията достави над 150 млрд. куб. метра газ на ЕС по газопроводи. В момента износът е намалял с почти 2/3, като Китай не може да компенсира загубите - към момента капацитетът за доставка на руския газ в Китай е малко под 40 млрд. куб. метра.

По време на визитата си в Китай Путин е коментирал и други теми, според публикуваната на страницата на Кремъл съвместна декларация. Според нея двете страни ще продължат сътрудничеството в различни сфери - за съвместна научна лунна база, във военната сфера, ще допълнят навигационните си системи BeiDou и ГЛОНАСС, както и ще продължат плащанията в националните си валути.

Двамата са говорили и за войната в Украйна като според руската декларация има общо разбиране, че трябва да бъдат премахнати "първопричините за кризата". Под тази формулировка Москва включва различни основания да нападне Украйна - от разширяването на НАТО (искането е да организацията да се върне до границите през 1997 година) до предполагаем държавен преврат в Украйна през 2013 година, когато тогавашният президент Виктор Янукович се изплаши от протести в Киев и избяга в Русия. Съдът определи, че Янукович не изпълнява своите ангажименти и бяха насрочени предсрочни избори, спечелени от Петро Порошенко. Според Москва обаче изборът на Порошенко и следващия президент - Володимир Зеленски, е нелегитимен, заради бягството на Янукович.

Песков коментира още, че няма да има пресконференция на Владимир Путин след срещите му в Китай, макар че има голям брой руски медии, които пътуват с делегацията и отразяват посещението на руския президент.