Историята показва, че разпознаването на пазарните балони е почти невъзможно

Ако знаехте, че се намирате в пазарен балон, нямаше да останете в него дълго. Щяхте да продавате, пише Ланс Робъртс за Investing.com.

Ако разпознаването на пазарните балони беше нещо, което всеки може да прави в реално време, балонът изобщо нямаше да успее да се формира. Именно този парадокс прави разпознаването на пазарните балони една от най-трудните задачи във финансите и обяснява защо балоните изглеждат болезнено очевидни едва след като станат факт, добавя той.

Пазарните балони не са модерно изобретение. Те са повтарящо се явление във финансовия живот от близо 400 години – още от отварянето на първата организирана фондова борса в Амстердам в началото на XVII век. Манията по лалетата от 1636–1637 г. е учебникарски пример. Цените на луковиците от лале се покачват около двадесет пъти за няколко месеца, след което се сриват с около 99% през май 1637 г.

По-малко от век по-късно балонът „Южно море“ от 1720 г. отвежда акциите на South Sea Company от 128 паунда през януари до 1050 паунда през юни, преди да се сринат обратно почти до стартовото ниво до края на годината. Исак Нютон, често сочен за най-умния човек на своята епоха, губи цяло състояние заради това. Приписва му се фразата: „Мога да изчисля движението на небесните тела, но не и лудостта на тълпите“.

XX век ни поднесе още по-мащабни подобни събития. Бурното трето десетилетие на века завършва с борсов крах и понижение на индекса Dow с почти 89% до 1932 г. Японският балон в активите от края на 80-те години срива индекса Nikkei 225 до 38 915 пункта на 29 декември 1989 г., след което бенчмаркът изтрива повече от 80% от стойността си. Дъното след спукването на балона не е достигнато чак до октомври 2008 г. – почти 19 години след върха.

После дойде дотком балонът. Между януари 1995 г. и 10 март 2000 г. индексът Nasdaq Composite нараства с около 572% до връх от 5048,62 пункта. След това пада със 78% до октомври 2002 г. и не се възстановява чак до април 2015 г.

Балонът в ипотечния и кредитния сектор от 2008 г. приключва по различен начин – спукването му се разпространи в цялата глобална банкова система. Индексът S&P 500 изтри 57% от върха до дъното.

Нито един от тези епизоди не изглежда еднакво по време на възхода, но всичките са идентични при падането. Именно затова разпознаването на пазарните балони винаги е функция на ретроспекцията, посочва Робъртс.

Пониженията при четирите най-големи балона на капиталовите пазари варират между 57% и 99%. Нито един от тях не се възстановява бързо. На Nasdaq му отнема 15 години. На Nikkei му отнема 34 години, за да достигне отново върха си от 1989 г. – това се случва през февруари 2024 г., след което индексът продължава към нови рекордни нива.

Щетите от истински балон не се измерват в месеци, а често в изгубени десетилетия

Защо разпознаването на пазарните балони е предимно ретроспекция

Само защото активите имат високи цени, оценки или каквато и да е друга метрика, това само по себе си не ги превръща непременно в балон. Добър пример за безсмислието на предварителното разпознаване на балони е предупреждението на Алън Грийнспан през 1996 г. за „ирационален ентусиазъм“.

Да, цените бяха завишени, настроенията бяха изключително бичи, а Nasdaq след това се утрои през следващите три и половина години, преди да достигне връх. Всеки, който продаде след това предупреждение, пропусна огромна печалба преди срива, припомня Робъртс.

Оуен Ламонт, портфолио мениджър в Acadian Asset Management, който с години изучава пазарните крайности, го формулира директно. Той веднъж се пошегува, че балон е просто „когато аз си мисля, че пазарът на акции е надценен, а после той се удвоява“.

(Продължава на следващата страница)