Дилемата на ЕЦБ: Борба с инфлацията или риск от нова рецесия

Решимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази репутацията си на институция, бореща се с инфлацията, рискува да я тласне към опасна грешка на заседанието ѝ тази седмица, предупреждават икономисти, цитирани от Bloomberg.

След като изчакаха развитието на войната на САЩ и Израел в Иран, сега централните банкери изглеждат убедени, че е необходимо повишение на лихвите, за да се предотврати превръщането на рязкото поскъпване на енергоносителите в по-широк инфлационен натиск. Въпреки това аргументите за предпазливост остават силни, тъй като икономиката на еврозоната е слаба, а инвеститорите могат да изтълкуват всяко действие като начало на серия от увеличения на разходите по заемите.

Тази дилема кара някои анализатори да твърдят, че ЕЦБ може да си даде още време, за да прецени колко траен ще бъде шокът, особено ако САЩ и Иран напредват към мирно споразумение. Те предупреждават, че прибързан ход може да повтори широко критикуваните повишения на лихвите отпреди 15 години, които по-късно бяха отменени, когато дълговата криза в Европа се задълбочи.

„ЕЦБ изглежда обсебена от идеята да докаже своята отговорност“, коментира Давиде Онеглия от TS Lombard. „Повишенията на лихвите през 2011 г. бяха ясна грешка и рискът да я повторим е един от най-големите, с които се сблъскваме, при положение че ЕЦБ е толкова фокусирана върху инфлационните очаквания и следите, оставени от опита през 2022 г.“, добавя той.

Централните банкери - от „ястребово“* настроения член на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел до „по-гълъбово“ мислещия гуверньор на Гръцката централна банка Янис Стурнарас - сигнализират, че вече не могат да пренебрегват енергийния шок и трябва да защитят доверието в ангажимента на ЕЦБ да държи инфлацията около целта от 2%.

През миналия месец инфлацията в еврозоната достигна 3,2%. Дори при изключване на волатилните елементи като храните и енергоносителите, базовият инфлационен натиск се е повишил рязко. Плановете на фирмите за увеличения на цените също нарастват, както и очакванията на домакинствата за повишаване на разходите.

„Рискът инфлационните очаквания да се разминат с целта от 2% расте“, предупреди Шнабел.

Но не всички са толкова притеснени. Някои анализатори смятат, че по-бързата базова инфлация може да се дължи на фактори извън ефекта от енергийните цени. Други виждат малко доказателства за сериозен вторичен натиск, например чрез заплатите.

„Когато ЕЦБ вдига лихвите, преди да има твърди доказателства за вторични ефекти, рискува неоправдано затягане на паричната политика и поема риск“, смята Михала Маркусен, главен икономист в Société Générale.

Подобни сценарии напомнят 2008 г., когато ЕЦБ беше принудена да направи обратен завой и да отмени повишение на лихвите само месеци по-късно след фалита на Lehman Brothers. Още повече икономисти обаче сравняват ситуацията с 2011 г., когато при председателя Жан-Клод Трише паричният орган повиши лихвите два пъти, за да бъдат по-късно намалени от Марио Драги след началото на дълговата криза.

Тогава също имаше опасения за скок на цените на суровините и енергоносителите, но подценяването на финансовата нестабилност в региона доведе до двойна рецесия.

Дебатът се засилва и от това, че ЕЦБ се позиционира като най-агресивния бореще се с инфлацията сред централните банки от Г-7, докато други - като Федералния резерв - избират да изчакат.

Последният ярък опит, през 2021-2022 г., показа рисковете от забавяне: войната на Русия срещу Украйна доведе до енергиен шок и инфлация от 10,6%. Въпреки безпрецедентното затягане на паричната политика, мнозина смятат, че ЕЦБ е реагирала твърде късно.

Бившият главен икономист на ЕЦБ Петер Прат казва: „В един момент трябва да покажеш, че си готов да действаш“.

Финландският гуверньор Оли Рен нарича вероятното решение тази седмица „застрахователно повишение“, докато Прат го описва като „предупредителен изстрел“. Той обаче подчертава, че е важно да не се сигнализира, че това е началото на серия от увеличения на разходите по заемите.

Има и такива, които подкрепят повишението дори ако по-късно данните наложат промяна. Икономическият растеж отслабва, особено във Франция, а бизнес активността се свива с най-бърз темп от 2024 г.

Икономиката на еврозоната се е свила в началото на годината според ревизирани данни, които първоначално показваха слаб растеж. Без да се включват данните от Ирландия, растежът е бил около 0,2%-0,3%.

Според Катарине Найс от PGIM централните банкери ще си оставят пространство да намалят лихвите, ако икономиката се влоши, като се очаква „по-мек тон“.

Икономистите очакват две повишения с по 0,25 процентни пункта тази година и поне едно понижение около средата на 2027 г.

Дженс Айзеншмид от Morgan Stanley смята, че дори две повишения, които по-късно бъдат отменени, не трябва да се считат за грешка, а за реакция при несигурност.

Не всички обаче са съгласни. Холгер Шмидинг от Berenberg твърди, че затягането на политиката ще натовари излишно домакинствата и бизнеса, тъй като инфлационният натиск така или иначе ще отслабне заради слабата икономика.

„Няма нужда от повишение на лихвите при толкова тежко положение за потребителите“, казва той. „При отслабващо търсене е малко вероятно временният ценови скок да се превърне в продължителна инфлационна криза, която да изисква повишения на лихвите.“

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.