В Крим бензинът свърши и с купони, ресторантите работят ограничено, въведен е режим на тока

В Крим бензинът свърши вече и с купони - зареждат се само автомобили, извършващи обществени услуги, става ясно от съобщения на назначените от Москва местни власти. Това се случи след масирания удар в Керч през уикенда, когато беше атакуван петролен терминал. Пожарът все още не може да бъде потушен.

В нощта срещу 23 юни отново има атаки по Керч и съобщения за пожар в жп депо в града, като и нови пожари около петролния терминал, атакуван на 21 юни. Отново има поражения и по пристанище "Кавказ" в Краснодарския край, разположено срещу Керч. 

След атаките през уикенда до второ нареждане е спряно движението на фериботите. До приключване на ремонтните дейности по енергийни обекти се въвежда режим на тока - "3 към 3", тоест 3 часа с електроснабдяване и 3 часа - без. Тази нощ има нови удари по подстанции на полуострова, които ще влошат ситуацията.

Ограничава се работата на местата за обществено хранене - кафенета и ресторанти, от 8 до 20 часа, а уличното осветление ще бъде спряно. От 22 юни се отменят и обществени прояви на открито.

 Детските лагери са закрити до 1 септември, отбелязва губернаторът на Крим Сергей Аксьонов.

Крим ще бутне Москва - това е психологически прелом, написа в социалните мрежи преди ден ръководителят на безпилотните сили на ВСУ Роберт Бровди, по-известен с прозвището си "Мадяр". Той се извини на украинците от окупираните територии за затворените мостове и въздушните тревоги и ги призова да стоят далеч от военни обекти и запалими цели. Тази нощ има и нови удари по мост над Севернокримския канал, в близост до Джанкой.

Звеното на Мадяр е едно от подразделенията, които са заети с прекъсване на логистичните връзки на Крим и останалите окупирани територии с Русия. Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва увеличаване на дълбочината на ударите със среден обсег през май и юни. През юни фокусът е към Херсонска област и Крим, но също има и геолокализирани данни за атаки към логистиката на Русий в Покровското направление, Костянтинивка и Словянск.

Според разпространени в социалните мрежи сателитни снимки руските власти очакват и удари по Керченския мост и подсилват защитата с баржи, системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и т .н. През октомври 2022 година украинските военни взривиха микробус с експлозиви, при което се подпали жп композиция, превозваща горива.

След тази атака товарните превози през моста бяха силно ограничени.

Руската ПВО е изтощена

От есента на 2025 година Украйна масирано атакува системите за противовъздушна отбрана на Русия, включително и разположените в Крим системи и радари. Според украинския военен анализатор Олександър Коваленко в момента Русия не може да възстанови толкова бързо и повредените системи, и резервите от зенитни ракети. Част от тях доскоро бяха използвани във въздушните удари по Харков и другите пригранични зони.

Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва увеличаване на броя на системите за ПВО в Москва и областта, включително и за сметка на системи от фронтовите зони. OSINT анализатори съобщават за нови "Панцир - С" в близост до московската рафинерия на "Газпром Нефт", както и нови площадки за С-400 в руската  столица.

За проблемите с ПВО свидетелстват не само операцията за "логистичен локдаун" на Крим, но и ударите в Москва и Санкт Петербург, както и по стратегически обекти - най-големите руски рафинерии и военни заводи. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщиха за удар с ракети, изстрелвани от бойна авиация, по завод за производство на електроника на ракетните комплекси "Искандер" и Х-101 във Воронеж.

С какво Украйна атакува Воронеж?

Един от големите въпроси след съобщението на ВСУ за атаката към Воронеж е какво оръжие е използвала Украйна . В съобщението не се посочва вида на ракетите, а само, че са крилати и изстреляни от бойна авиация и сред руските и украинските военни анализатори се появиха предположения, че може да са използвани и новите американски ракети ERAM с далекобойност от 930 км.

САЩ одобриха продажбата на пакет, в който бяха включени и ракети ERAM, през август 2025 година.

Специализираното издание Defense Express обаче отчита сериозните поражения по завода, които могат да бъдат причинени по-скоро от ракетите Strom Shadow, макар че досега от ВСУ винаги уточняваха, когато са използвали този тип ракети.

Украинската ПВО страда от хроничен недостиг

Украйна страда от недостиг и на системи за ПВО и на ракети, особено за балистичните ракети на Русия. Една от най-големите заплахи обаче остават управляемите авиационни бомби, с които украинските ВВС се справят трудно. Причината е, че те се изстрелват от самолети, които са над въздушното пространство на Русия и са недосегаеми за сегашните възможности на Украйна.

Според оценки на анализатори една от задачите на новите изтребители Grippen, които ще получи Украйна към края на годината, ще бъде именно отразяването на тези атаки.

Дотогава обаче атаките са ежедневни - и по фронтовата линия, и по близките населени места. ВВС на Украйна съобщава за удари с авиационни бомби по Харковска, Донецка и Запорожка област в  нощта срещу 23 юни. Има поражения и по пощенски центрове, както и по пристанищна инфраструктура и търговски кораби.

Информацията за пораженията се уточнява.

Има ли дефицит на горивата в Украйна?

В Русия често се анализира ситуацията с петролния сектор на Украйна на фона на масираните удари по рафинериите и недостига на бензин във вече 53 руски региона. На много места в Русия има ограничения за продажба на горива и призиви за ограничаване на пътуванията с автомобили. Като цяло Украйна разчита почти изцяло на внос - Русия унищожи най-големите рафинерии още в първите години на войната и повечето призиви от руски наблюдатели за ответни удари не са особено актуални.

Руските дронове и ракети атакуват петролни депа, но ефектът не е толкова масиран, защото системата вече е силно децентрализирана.

На този фон руски военни анализатори признават, че прекратяване на доставките за украинската армия е по-сложно, но и атаките по обикновените бензиностанции в Запорожката, Харковската и Сумска област са ежедневни.

Руските военни продължават инфилтрацията си в Костянтинивка

Руските военни продължават инфилтрацията си в Констянтинивка и се водят боеве сграда за сграда, съобщават руски военни наблюдатели. ISW посочва, че е трудно да се оцени напредъка на руските военни, тъй като има множество лъжливи публикации и кадри, генерирани с изкуствен интелект в града.

Сводката на Генералния щаб на ВСУ сочи за продължаваща 42-ри ден висока интензивност на бойните действия (над 200 на ден). През миналото денонощие, в 1580-ия ден от пълномащабната война, се съобщава за 221 атаки спрямо 246 ден по-рано. Най-сериозно е положението около Покровск, където се отчитат 28 атаки. Интензивни са боевете за Хуляйполе (22 атаки) и Лиман (20 атаки). Руски военни кореспонденти съобщават за увеличаване на натиска и към Купянск. 

В Костятинивка ВСУ отбелязва 14 атаки.

Украински военни съобщават и за увеличаване на дроновете в Харковска област - към Вовчанск, който Русия опитва да окупира вече няколко години. Според военните анализатори руските оператори на дронове тестват нови тактики в това направление. ВСУ съобщава за 12 атаки в тази зона през последното денонощие.

Опозицията в Беларус е предала на Киев планове на Лукашенко за война

Опозицията в Беларус е предала на министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха подготовка на президента Александър Лукашенко за война. Според тях има няколко признака за това и един от първите е позволяването на превантивни удари при непосредствена заплаха за страната. С таза законодателна промяна Минск премахна неутралния статут  на Беларус.

Увеличават се разходите за отбрана, броят на военните, засилва се и сътрудничеството на Беларус с руските производители на оръжия.

Преди дни украинският президент Володимир Зеленски постави ултиматум на Минск да премахне ретланслатори, използвани от операторите на руски дронове за атаки по западните и северните части на Украйна - далеч от фронтовата линия. Беларус има срок до края на тази седмица да прекрати възможностите за удари от своя територия, "или Украйна ще го направи".  Говорител на Европейската комисия коментира преди ден, че Украйна има право да се защитава по повод очевидните заплахи за атаки по територията на Беларус.

През миналата седмица беларуския президент Александър Лукашенко се извини на Украйна за атаките и посочи, че няма да позволи страната му да бъде въвлечена във война.