България е сред най-засегнатите страни в ЕС от американските мита

България е сред най-засегнатите страни от Европейския съюз (ЕС) от въведените мита на САЩ на 2 април 2025 г. Това показва анализ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации" и Глобалния алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA), съобщават от Фондацията.

Анализът обхваща 25 държави, от които десет в Европа, и установява, че за първата година след въвеждането на митата (април 2025 – март 2026 г.) износът на Евросъюза към САЩ е спаднал с 13,7%, а търговският излишък на ЕС се е свил с 35,6%. 

Стойностите за нашата страна я поставят сред най-уязвимите – износът на български стоки към САЩ е намалял с 23,7% на годишна база. Най-засегнати са металите, като при алуминия спадът е с над 90%.

                               Внос на услуги на ЕС от САЩ, годишни стойности

Източник: Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ въз основа на данни на Евростат

Геоикономическата уязвимост на България

Българската експозиция към американските мита остава малка като общ търговски мащаб, но висока като секторна чувствителност. Спадът на износа към САЩ с 23,7% показва, че част от българската експортна кошница реагира по-рязко от средната за ЕС при промяна в цената на достъпа до американския пазар. Това е сигнал за слаба ценова сила в конкретни групи, а не за обща външнотърговска слабост на икономиката. Политическият отговор се предполага да бъде секторен и нюансиран, защото уязвимостта е концентрирана.

От гледна точка на общото макроикономическо състояние, през 2025 г. растежът на реалния БВП остава стабилен с 3,1% (при 1,5% средно за ЕС). Изглежда този ръст обаче се дължи предимно на сектора на услугите, където оборотите нарастват с 5,8%, докато тези в индустрията отбелязват лек спад от 0,3%.

Липсата на мащабен макроикономически шок (какъвто беше предричан непосредствено преди и след  „Деня на освобождението“) е динамика, която важи и за целия ЕС, и която очертава високата икономическа устойчивост на региона, предвид многобройните успоредни геоикономически кризи.

Въпреки това ръстът в Европа и в България става все по-крехък, предвид натупването на множество кумулативни кризи, което обуслови и много по-въздържаната реакция на ЕС спрямо войната около Ормузкия проток.

Анализаторите обръщат внимание, че основното притеснение е свързано с нарастващия риск от продължаващ индустриален упадък, защото общата устойчивост се поддържа от услуги и вътрешна динамика. Това разделение е ключово за икономическата политика и митата се проявяват основно като натиск върху експортно ориентирани производства, по-ниска натовареност на мощности, по-тесни маржове и по-внимателни инвестиционни решения в сектори, свързани с външни поръчки.

Индустрията на ЕС е под натиск и при вътрешната ценова конкуренция. В изострената глобална геоикономическа среда, това би следвало да означава по-висок приток на инвестиции към България, особено след членството на страната в еврозоната, коментират анализаторите.

Те предполагат, че това ще става за сметка на индустриалния център на Европа, затова улавянето на тези възможности ще засили натиска върху българското правителство за все по-тясна интеграция и уеднаквяване на политиките, включително тези по отношение на външни санкции, в рамките на ЕС.

Ефектът върху търговията на България

Една от причините България да е по-слабо засегната е относително малкият дял стоки и услуги, който страната изнася за САЩ. Малко преди обявяването на „Деня на освобождението“, данните на БНБ за износа от март 2025 г. показват високата степен на интеграция на България предимно в европейските вериги на доставки.

През март топ 5 експортни пазари за страната са Германия, Румъния, Турция, Италия и Гърция с общ износ от 1,7 млрд. евро (или 47% от общия износ на България към света), докато САЩ са на 8-мо място с 93 млн. евро, което, за сравнение, е 4% от общия износ на България към ЕС27 за същия месец.

Все пак, под влияние на митата, отслабването на американската валута спрямо еврото, а вероятно и на по-агресивната реторика на американската администрация спрямо ЕС, износът към САЩ в абсолютно изражение намалява устойчиво (Фигура 2) до 53,3 млн. евро през януари 2026 г. (или спад от 42% спрямо същия период за предходната година).

  Износ на България към САЩ по месеци за периода януари 2025 – февруари 2026 (в евро)

Източник: БНБ. Червената линия обозначава началото на базовите мита от 10%.

Прекият ефект от американските мита върху българския износ разделя продуктите с ниска ценова устойчивост от тези с по-добра договорна и технологична позиция.

Металите поемат най-бързия натиск, защото са по-лесно заменяеми и по-чувствителни към крайната цена, като в първото тримесечие на 2026 г. спадът при медта достига 65,3%, а при алуминия е 93,2%, спрямо същия период от предходната година.

По-съществен за индустриалната политика е спадът от 42,9% при прецизните и медицинските изделия, защото той засяга пазарни позиции с по-висока добавена стойност, сертификационни изисквания и по-дълъг хоризонт на възстановяване.

По-стабилното представяне на машините и електрическото оборудване показва, че специализацията, договорната устойчивост и по-ниската заменяемост са реалната защита на българския износ при по-неблагоприятен американски търговски режим.

Влошаването на баланса със САЩ показва, че прекият ефект не се изчерпва с износа. България преминава от излишък към дефицит, защото отслабването на експортните позиции съвпада с почти удвоен внос от САЩ, движен основно от авиационни доставки. Този внос има капиталов характер и не доказва широка структурна промяна, но променя нетната външнотърговска позиция в момент, когато български производители губят достъп до американско търсене, посочват анализаторите.

Изводът на ниво политики е, че оценката на ефекта от митата трябва да свърже три показателя: спад на износа, промяна в баланса и способност на капиталовия внос да повиши бъдеща производителност.

В сянката на германския износ

По-значимият средносрочен риск за българската индустрия идва през Германия. Германският износ към САЩ се свива с 12,7%, а при автомобилите и частите спадът достига 27,8%, което съвпада със спад от 13,7% на българския износ на автомобили и части към Германия. Това очертава ясно индустриално предаване на натиска през германската автомобилна система, където българските фирми участват като доставчици на компоненти, кабели, електроника, пластмасови и метални части.

В същото време общият български износ към Германия остава почти стабилен, електрическото оборудване расте със 7,2%, а машините с 2%, докато медта и фармацията следват различна логика, свързана със суровинни цикли и регулирани продуктови потоци.

Препоръката на експертите е водената политика да бъде секторна, с отделен фокус върху автомобилните компоненти, ценово-уязвимите суровинни групи и по-устойчивите индустриални ниши с потенциал за надграждане.

Все по-усложняващата се геоикономическа обстановка изисква българската администрация да премине от опростени политики валидни за всички сектори към фокус върху иновационните ниши и предприятия с възможности за висок растеж.

  Български износ към САЩ и Германия в ключови сектори, годишни стойности

Източник: Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ въз основа на данни на Comext.

Диверсификация на европейско ниво

На европейско ниво ЕС реагира на американските мита чрез диверсификация с временното прилагане на търговското споразумение с Меркосур от 1 май тази година, напреднали преговори с Индия и Индонезия, и нови договорености в областта на критичните метали.

Авторите на анализа обаче предупреждават, че регулаторният контрол не е достатъчен за дигитален суверенитет: дефицитът при интелектуалната собственост се е задълбочил с 14,6%, а при бизнес услугите — с 35,8%.

За България анализът препоръчва секторен подход, увеличаване на инвестициите в  Научноизследователска и развойна дейност (НИРД / R&D) до 1,5% от БВП, ускорено прилагане на механизма SAFE за технологии с двойна употреба, и решителна борба с корупцията и лошото управление като условие за привличане на конструктивен капитал.