Кофас: Митата на САЩ подействаха на България косвено чрез външно търсене и вериги на доставки

Търговската война доминираше икономическите новини през 2025 г., а всичко сочи, че тя е далеч от своя край. Анализ на Coface показва, че разходите, свързани с увеличението на американските мита, са били поети предимно от американските компании, посочват от международната компания, специализирана в управлението на риска от търговски вземания.

В България въздействието от американските мита се усеща основно косвено – чрез отслабване на външното търсене и натиск върху европейските вериги за доставки, в които страната е силно интегрирана. Това се отразява най-силно върху индустриални сектори като машиностроене, метали и автомобилни компоненти, където българските компании са подизпълнители. Допълнително, пренасочването на глобалната търговия засилва конкуренцията и свива маржовете, коментират от Coface.

Кой плаща сметката

Откакто Доналд Тръмп започна търговската война през 2025 г., дебатът за това кой всъщност понася крайната тежест на митата остава нерешен. Президентът на САЩ твърди, че именно чуждестранните компании, за да запазят достъпа си до американския пазар, биха понижили цените си и по този начин биха поели основната тежест на удара. Икономическата история обаче показва, че рано или късно именно потребителят е този, който „плаща сметката“ под формата на по-висока инфлация.

С няколко изключения маржовете на чуждестранните износители до голяма степен са запазени. Наблюдава се и известен инфлационен натиск, но досега той е значително по-умерен от очакваното. Tези две констатации сочат, че на този етап именно американските компании поемат по-голямата част от разходите.

Други данни също потвърждават тази оценка. Такъв е случаят с индекса на цените на вноса в САЩ, който през 2025 г. се е повишил с 0,7% - процент, който е много близък до средния годишен ръст от 0,5% от 2010 г. насам.

В няколко продуктови категории се наблюдава значително понижение на цените – най-вече при спиртните напитки, дървесината, козметиката, стоманата и текстила – но това са изключения. Тези данни не подкрепят извода за наличието на широко разпространена тенденция, при която повечето чуждестранни компании биха понижили цените си, за да запазят пазарния си дял.

В допълнение, 2025 г. приключи със средногодишна инфлация от 2,8% в САЩ и ако не беше търговската война, основната лихва най-вероятно щеше да бъде 2%. И все пак тя остава значително под очакваните 3,5%04%, при средни мита от около 15%, коментират от Coface.

В Кофас смятат, че американските потребители вече са по-малко склонни да приемат нови значителни увеличения на цените след инфлационния период, последвал пандемията от Covid.

Последствията за България

„За България митата не бяха толкова директен шок, колкото фактор, който влоши така или иначе напрегнатата външната среда – чрез по-слаб износ, по-ниска индустриална активност в Европа и повишена несигурност за бизнеса,“ коментира Пламен Димитров, управител на Coface България.

За нашия пазар въздействието от американските мита се проявява предимно косвено - чрез отслабването на европейската индустриална активност и промени във веригите на доставки.

България е със силно отворена икономика, интегрирана във веригите за производство и износ на Европейския съюз, главно към пазари като Германия и Италия, затова и страната ни е чувствителна към всякакво влошаване на външното търсене.

На първо място, по-високите мита върху европейския износ към САЩ ограничават конкурентоспособността на компаниите от ЕС, което води до спад в поръчките към техните доставчици – включително българските предприятия, особено в сектори като машиностроене, металургия и автомобилна индустрия, силно представени на местния пазар. Това създава допълнителен натиск върху производството и приходите на компании, които участват във веригите за доставки на европейската индустрия.

На второ място, пренасочването на глобалната търговия и засилената конкуренция от трети страни (като държави в Югоизточна Азия) увеличават натиска върху цените и маржовете на българските износители. Това се комбинира с вече нарасналите разходи за суровини и компоненти, които са пряко засегнати от митническите ограничения и промените в доставките.

В резултат, макар България да не е пряко сред основните търговски партньори на САЩ, ефектът от митата се пренася чрез по-слаба външна среда, по-висока несигурност и засилен натиск върху индустриалните сектори, което ограничава експортния потенциал и инвестиционната активност.