Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед

Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш започна мандата си с трудности. Основният проблем е нежеланието му да споделя вижданията си за това как би променил паричната политика при промени в икономическите перспективи. Отказът от предварителните насоки за бъдещата политика е желателен, но прехвърлянето на отговорността за паричната политика към финансовите пазари не е работеща стратегия. Ако централната банка на САЩ очаква насоки от пазарите, а пазарите очакват насоки от нея, прогнозите за бъдещата политика стават неясни. Това води единствено до по-голяма несигурност, объркване, по-висока премия за риск и загуба на доверие във Фед, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Но проблемите на Уорш са по-дълбоки. Той подкопа доверието в себе си с начина, по който говори за целта на Фед по отношение на инфлацията. На пресконференцията си в края на юли Уорш намекна, че ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) може още през януари да бъде изваден от ролята си на основен показател за инфлацията на Фед. „Кой знае какво ще кажем за стратегията след януари догодина“, каза той. „Подозирам, че работните групи може да имат какво да добавят.“

След това Уорш се позова на „закона на Гудхарт“ като аргумент защо даден показател за инфлацията може да стане по-малко полезен, след като бъде официално утвърден като цел на Фед. Макар че не е напълно ясно какво точно има предвид, намекът, че Фед може да промени целта по пътя, преди да постигне инфлация от 2% според PCE, не е добър начин да се затвърди ангажиментът към ценовата стабилност.

Освен това Кевин Уорш не улесни позицията си, като не обясни кои са основните двигатели на инфлацията и по какъв начин паричната политика влияе върху инфлационните резултати. Например, дали основната тенденция при инфлацията - като се изключат краткотрайните шокове от страна на търсенето и предлагането - е резултат от недостиг на работници спрямо търсенето на труд? Или инфлацията е парично явление, свързано с размера на баланса на Фед, растежа на паричното предлагане и количеството ликвидност във финансовата система?

Уорш изглежда скептичен към традиционната рамка на „кривата на Филипс“, според която прекалено напрегнатият пазар на труда води до по-висока инфлация. Той отбелязва, че ценовата стабилност и високата заетост не са непременно несъвместими. Макар да признава значението на инфлационните очаквания, той не е обяснил какво ги определя и каква е ролята на действията на Фед за тяхното формиране. Изглежда, че в крайна сметка оставаме с тезата, че инфлацията зависи от инфлационните очаквания, а те от своя страна зависят от доверието във Фед и способността му да действа така, че да държи ценовия натиск под контрол. Рамка, която не включва съвкупното търсене и предлагане, не изглежда убедителна.

Изглежда, че Кевин Уорш придава известно значение на размера на баланса на Фед и темпа на нарастване на широките парични агрегати. Показателно е, че в последния Доклад за паричната политика на Фед до Конгреса има абзац, който обръща внимание на темпа на растеж на широкия паричен агрегат M2, макар в същото време да се отбелязва, че „е трудно да се измери количеството пари в съвременната икономика“. Междувременно Уорш допуска възможността свиването на баланса на Фед да окаже достатъчно силно ограничително въздействие, за да позволи на централната банка да понижи краткосрочните лихвени проценти.

За съжаление, това допълнително усложнява картината. При сегашния режим на парична политика, при който растежът на кредитирането и паричните агрегати се определя от целевото равнище на краткосрочните лихвени проценти на Фед, връзката между растежа на паричното предлагане и икономическата активност е дори по-слаба, отколкото в миналото.

Освен това при сегашния режим на значителни банкови резерви темпът на растеж на широкото парично предлагане е по-скоро следствие от промените в търсенето на кредити и икономическия растеж, отколкото фактор, който определя кредитирането и икономическия растеж. Докато Фед запазва режима на значителни резерви - а това изглежда вероятно - по-малкият баланс на централната банка едва ли ще окаже съществено ограничително въздействие върху икономическата активност.

Докато Уорш не изясни възгледите си, доверието във Фед ще остане под риск. Това ще увеличи вероятността инфлационните очаквания да се отдалечат от целевото си равнище, което ще направи задачата за постигане на ценова стабилност още по-трудна.