Реториката на Кевин Уорш срещу инфлацията започва да звучи празнословно

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш започна втората си пресконференция след заседание на Комисията по операциите на отворения пазар (FOMC) с познато послание: инфлацията е над целевото равнище от 2% твърде дълго и той е решен да я върне под контрол.

„Чували сте го и преди, но ние ще осигурим ценова стабилност“, заяви той.

Въпреки това, за второ поредно заседание, откакто пое поста, той предпочете да не предприеме никакви действия, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

За Уорш решението от сряда да остави лихвените проценти без промяна в диапазона 3,5%-3,75% е пропусната възможност. След като трима от общо дванадесетте членове с право на глас открито подкрепиха повишаване на лихвите, а други дадоха сигнали за по-строги възгледи, той очевидно имаше възможност да обедини колегите си около по-затегната парична политика.

С умерено повишаване на лихвените проценти новият председател можеше да затвърди репутацията си на борец срещу инфлацията и да разсее опасенията, че се стреми да угоди на Доналд Тръмп - президента, който подкрепя изключително разхлабена парична политика и открито се намесва в работата на Фед. Именно държавният глава го номинира за поста след месеци натиск върху предшественика му Джером Пауъл да намали лихвените проценти. Вместо това Уорш пропусна възможността да демонстрира независимост.

Журналистите Майк Маккий от Bloomberg и Ан Сафир от Ройтерс го притиснаха да обясни защо не предприема действия въпреки твърдата си реторика. Най-близкото до отговор беше твърдението му, че ръководството на Фед отделя „непропорционално много време“ за анализ на статистическите данни, стратегията и инструментите на паричната политика, както и за работа по допълнителни теми чрез специални работни групи, които той е създал.

„Ще изпълним задачата си“, каза той. „Фокусирани сме изцяло върху това да го постигнем. Но искам да разсея представата, че можем да го направим с магическа пръчка.“

Никой не очаква магическа пръчка. Но самият Кевин Уорш неведнъж е казвал, че пет години с инфлация над целта са прекалено дълъг период. А внушението, че централната банка на САЩ трябва да отлага действията си, докато бъдат написани още анализи и доклади, изглежда донякъде абсурдно - световната икономика не чака работните групи да приключат работата си.

Инвеститорите, които почти със сигурност очакваха повишение на лихвите през септември, незабавно намалиха тази вероятност до приблизително 50%. Междувременно нарастващите съмнения относно доверието към политиката на Фед се отразиха в разширяването на спреда между доходността по десетгодишните и двугодишните американски държавни облигации, водейки до най-силното му увеличение от четири месеца насам.

За председател на Фед, който тепърва навлиза в ролята си, това е точно обратното на желаната реакция. Посланието на финансовите пазари е, че той не оценява състоянието на икономиката правилно.

В защита на Уорш трябва да се признае, че решението дали да се повишат лихвените проценти през юли винаги щеше да бъде трудно. Основната инфлация в икономиката изглежда по-слаба, отколкото показват официалните данни. САЩ не се насочват към повторение на ценовия натиск от 2022 г. Но преди няколко години централните банкери вероятно щяха да бъдат оправдани, ако проявят търпение при еднократни шокове в предлагането, като неотдавнашния скок на цените на петрола вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран или недостига на чипове, породен от бума в изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект (AI).

Проблемът днес е, че световната икономика преминава от един шок към следващия - пандемията от Covid-19, войната на Русия в Украйна, митата на Тръмп, бумът на центровете за данни, а сега и войната в Иран.

За широката общественост няма особено значение дали инфлацията е породена от фундаментални фактори или от временни шокове. За хората централната банка просто изглежда така, сякаш е „заспала зад волана“, а отслабващото доверие в целта за 2% инфлация може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Ситуацията се усложнява още повече от факта, че Кевин Уорш се отказа от всичко, което би могло да се тълкува като предварителни насоки. При предишните председатели на Фед подобен момент вероятно щеше да бъде използван за словесни сигнали към пазарите или за намек, че предстоят повишения на лихвите.

Подобно насочване през последните десетилетия се превърна в ключов инструмент за централните банки, който им позволяваше да влияят върху инфлационните очаквания, без непременно да променят лихвените проценти.

Но Уорш смята, че такива насоки ограничават гъвкавостта на централната банка, поради което предприе необичайната стъпка засега да се откаже от този инструмент.

На пресконференцията си той използва комбинация от изкусен политически език и типичния за бившия председател на Фед Алън Грийнспан трудно разбираем стил на комуникация - да каже възможно най-малко, често просто преразказвайки учебници по икономика или препращайки към работните групи.

Уорш изглежда преследва комбинация от цели, които трудно могат да бъдат постигнати едновременно в настоящата среда: да проявява търпение по отношение на инфлацията, да комуникира възможно най-малко, за да запази максимална гъвкавост, и едновременно с това да поддържа общественото доверие в целта за инфлация от 2%. Той обаче не може да постигне всичко това едновременно. А когато става въпрос за централна банка, доверието в нейната политика трябва да бъде основен приоритет.