Малко нидерландско село стои на пътя към енергийния преход в Европа

По всеки показател Муурдайк е сънливо селце. Редици старинни нидерландски къщички са наредени покрай тихите улици, където спокойствието се нарушава само от някой и друг велосипедист или човек, разхождащ кучето си. Най-оживеното място е местният снек-бар – ниска сграда с огромна изкуствена сладоледена фунийка, закрепена на покрива ѝ. Това е място, където съседите се грижат един за друг.

Това обаче може скоро да се промени, разказва Bloomberg.

Отвъд ивица гори се простира зона с фабрики, управлявани от някои от индустриалните гиганти на Европа. Shell управлява един от най-големите си химически комплекси в тази част на Нидерландия. Налице е и електроцентрала на RWE, както и стотици съоръжения, притежавани от компании като гиганта в производството на индустриален газ Air Liquide и компанията за управление на отпадъци Attero. Енергийните нужди на региона продължават да нарастват.

Това е проблем за Муурдайк. През последните месеци вековното село, на кратко разстояние с кола от Ротердам, се бори за оцеляването си. За да се приспособят към променящата се енергийна система на Нидерландия, властите обмислят мащабно разширяване на инфраструктурата в района, което потенциално може да наложи на около 1100-те жители на Муурдайк да напуснат селото, а самото село да бъде заличено.

„Защо всичко трябва да се случва точно тук?“, казва 65-годишният Йос Шалк, който живее в селото от повече от шест десетилетия. „Защо точно ние трябва да напуснем? Не биха ли могли някои от тези проекти да се реализират някъде другаде?“

От години Нидерландия се затруднява да намери решение на проблем, който засяга цяла Европа. Докато континентът ускорява прехода си към по-чиста енергия и се отказва от изкопаемите горива, търсенето на капацитет в електроенергийната мрежа нараства по-бързо, отколкото може да се разширява самата мрежа. Това повдига трудни въпроси за това как страните могат да задоволят енергийните си нужди, да развиват икономиките си и да намерят място за инфраструктурата, необходима за постигането и на двете цели.

Новите технологии правят предизвикателството още по-остро. Бързият растеж на центровете за данни създава огромни нови изисквания към електропреносните мрежи в страни като Испания, а електромобилите и електрификацията на домовете и бизнесите допълнително увеличават натоварването. Нидерландия е сред най-екстремните случаи. Към края на миналата година има над 15 хил. чакащи заявления от големи потребители на електроенергия за нови или разширени връзки към електропреносната мрежа. Някои от тях се сблъскват със забавяния от пет до десет години.

Общности като Муурдайк все повече приличат на косвени жертви. Очаква се нидерландските власти да вземат решение по-късно тази година относно съдбата на селото. Ако бъде съборено, Муурдайк ще се превърне в рядък — и вероятно единствен — пример за западноевропейски град, който е разчистен, за да се направи място за инфраструктура за енергиен преход.

„Нидерландия в известен смисъл е канарчето в въглищната мина, защото сме малка страна“, казва Дерк Лорбах, професор по социално-икономически преходи в Университета „Еразмус“ в Ротердам. „Другите страни имат малко повече пространство да игнорират проблема, но не могат да го правят безкрайно.“

Снимка: Bloomberg

В околностите на Муурдайк някои жители описват плана за събаряне като нещо като „сделка с дявола“. След като миналата година разбира, че селото може да изчезне, Шалк помага да се организира кампания за спасяването му. Оттогава общността се разделя на тези, които са решени да останат, и тези, които са склонни да напуснат. Жителите са избухвали в сълзи по време на общинските събрания. Големи знамена пред някои къщи гласят: „ Муурдайк трябва да остане“. Други вече са се преместили, възползвайки се от подкрепена от правителството програма за изкупуване на имоти.

А Муурдайк може и да не е изключение. Нидерландските власти оценяват, че в крайна сметка в целия регион може да са необходими около 700 хектара за енергийна инфраструктура и индустриално развитие, което потенциално може да навреди на качеството на живот в други общности.

„Тук живеят хора на 80 и 90 години“, казва Шалк. „Става все по-трудно, когато преместваш старо дърво. Вече се вижда, че хората понякога правят избора да не бъдат погребани тук.“

През последните месеци бурното недоволство сред жителите на Муурдайк и медийната буря в региона забавиха окончателното решение на правителството. Оттогава властите се съгласиха да разгледат алтернативни планове за разширение, които биха позволили на селото да остане на мястото си.

(Продължава на следващата страница)