Малко нидерландско село стои на пътя към енергийния преход в Европа

Дани Дингеманс обаче, който отговаря за икономическите въпроси на община Муурдайк като цяло, коментира, че е трудно да се предвиди как градът може да бъде пощаден, освен ако Нидерландия не отстъпи от ангажимента си за разширяване на зелената енергия. Районът се нуждае от подстанции за високо и средно напрежение, преобразувателни станции за връзки с офшорни вятърни паркове и заводи за водород, казва той. С концентрацията си на тежка промишленост Муурдайк е логичната точка за пристигане на електроенергията от вятърните паркове в Северно море чрез подводни кабели.

„Ако не предприемем действия, промишлените компании ще изчезнат“, каза Дингеманс. „Те ще отидат на други места в Европа или в останалата част от света. Тази промяна не може да чака.“

Снимка: Bloomberg

Говорител на нидерландското министерство на икономиката заяви, че централното, провинциалното и общинското правителства ще вземат съвместно решение за бъдещето на Муурдайк. Връзките с офшорните вятърни паркове и новата водородна инфраструктура са „от решаващо значение“, според говорителя, и макар жителите да заслужават яснота, правителството не може да обещае, че подобна ситуация няма да възникне отново. „За съжаление, тези гаранции не могат да бъдат дадени категорично.“

Липсата на свободен капацитет в електропреносната мрежа възпрепятства строителството на така необходимите жилища и създава затруднения на бизнеса, като някои от фирмите обмислят да отложат плановете си за разширяване. Изследователи от Boston Consulting Group изчисляват, че претоварването на електропреносната мрежа струва на Нидерландия между 10 млрд. и 35 млрд. евро икономически ползи годишно. И докато днес основното препятствие е именно електропреносната мрежа, на хоризонта се задава и друг проблем: националният оператор на електропреносната мрежа Tennet Holding наскоро предупреди, че страната може да не успее да задоволи търсенето на електроенергия до 2030 г.

Европейските страни полагат усилия да намалят зависимостта си от вноса на петрол и газ, тъй като глобалната нестабилност нарушава доставките и поддържа цените на високо ниво. Нидерландия, която се намира под нивото на морето и е уязвима към екстремни метеорологични явления, е особено активна в това отношение. До 2050 г. страната иска цялата ѝ енергия да се произвежда от устойчиви източници.

Нидерландският енергиен експерт Ремко де Бур оценява ангажимента на страната към възобновяемите енергийни източници през последното десетилетие, но отбелязва, че електропреносната мрежа среща трудности да поддържа темпото. Преходът „ще отнеме много години, чак до 2030-те години“, каза той.

Последователни нидерландски правителства отдавна се стремят да намерят баланс между нуждите на промишлеността и тези на жителите на Муурдайк и съседните населени места. Намиращото се наблизо пристанище е един от ключовите транспортни и промишлени центрове на Нидерландия и важен вход към вътрешните водни пътища на Европа, като в него работят над 20 хил. души.

Съмненията относно бъдещето на Муурдайк се засилиха през 2013 г., когато правителствена комисия предложи селото да бъде премахнато. Последваха сурови сметки. През 2025 г. национални и местни власти заявиха, че се нуждаят от пространство в региона за нова енергийна инфраструктура. Един от вариантите би компрометирал качеството на живот в няколко села. Другият означаваше събарянето на един-единствен град: Муурдайк.

Снимка: Bloomberg

Оттогава общината се ангажира да изкупи някои жилища, много от които сега са практически непродаваеми. Несигурността разкъсва социалната тъкан на Муурдайк. През изминалата година местният футболен клуб се сви от три мъжки отбора до един. Фризьорският салон в града губи клиенти, тъй като семействата се изнасят. Основното училище в Муурдайк има рекордните 67 ученици, но жителите се притесняват, че дните му са преброени, ако изселването се ускори.

Всички искат яснота. През юни коалиция от групи на жители и земеделски стопани се обърна към нидерландската Камара на представителите, призовавайки правителството да защити Муурдайк, ако в крайна сметка то пощади общността. „Фактът, че едно село може физически да продължи да съществува, не го прави подходящо за живот.“

Дори семейството на Шалк изпитва смесени чувства. Дъщеря му иска да остане, а синът му е готов да замине. Тази мисъл причинява болка на Шалк. Той е бил треньор по футбол на децата в селото и е събирал средства за съоръжения на детската площадка за хора с увреждания. Съпругата му работи в местен магазин.

„В даден момент започваш да си мислиш: „Нека просто да махнем лепенката“, каза той. „Нека просто да приключим с това. Ако трябва да си тръгнем, кажете ни.“