Икономиката у нас губи 4,4 млрд. евро годишно от пасивни спестявания на домакинствата

Пасивните банкови спестявания на домакинствата у нас в размер на 56,4 млрд. евро лишават българската икономика от 4,4 млрд. евро капитал за растеж годишно, в случай че тези средства биват инвестирани. Това констатира доклад на финтех компанията Revolut с резултати от Индекса за изтичането на богатство в Европа. 

От Revolut посочват, че пасивните банкови депозити в България са част от общия проблем с неизползваните парични средства в Европа, който възлиза на 6,3 трлн. евро. Проучването разкрива как фрагментацията на пазара и ниските нива на спестявания подкопават състоянието на домакинствата. За българско домакинство със спестявания в размерк на 10 хил. евро инфлацията намалява покупателната способност с 350 евро годишно, дават пример от от финтех компанията.

В България средните едногодишни лихвени проценти по депозит (1,20%) се сблъскват с най-голямата инфлационна разлика в ЕС спрямо средната инфлация (3,50%), което води до реална загуба (230 евро годишно) дори при заключени спестовни сметки.

Според изчисленията инвестирането на пасивните банкови спестявания в диверсифицирани капиталови пазари би инжектирало 4,4 млрд. евро годишен капитал за растеж в икономиката ни, което означава потенциално генериране на 786 евро на домакинство на 10 хил. евро в спестявания.

Като пречки пред растежа на състоянието в България се посочват липсата на осведоменост, инерция и фрагментация.

Потребителско проучване показва, че макар близо 23% от българските граждани да нямат никакви традиционни спестявания, три основни пречки възпират тези, които все пак спестяват. Трима от всеки десет български респонденти (30%) преценяват погрешно или надценяват своите възвръщаемости, коригирани спрямо инфлацията. 18% от анкетираните българи не са наясно с влиянието ѝ или не знаят, 5,5% погрешно смятат, че темпът им на спестяване надвишава инфлацията, а 6,5% смятат, че са точно равни.

Близо три четвърти (73%) от спестителите никога не са сменяли банка за по-добра възвръщаемост. Основните причини включват предпочитание към една доверена банка (28%), възприятие, че разликата в лихвения процент е твърде малка (23%), или че не знаят къде да търсят (15%).

Над половината от българските респонденти (51%) използват множество финансови приложения. За 51% от потребителите, които използват повече от едно приложение тази фрагментация възпрепятства инвестирането – 33% нямат ясен преглед с какво могат да си позволят да инвестират, а 22% намират превеждането на пари между платформи за твърде голямо неудобство.

Докато възприятието за риск (27%) и липсата на знания (26%) са основните бариери пред инвестирането, при ключови стимули 51% от българските респонденти биха започнали, ако им се предложи инвестиране, което започва с малки суми (микро-инвестиране), 35% искат прозрачна информация за риска, а 21% вече ценят обучението в приложението на Revolut.

Потребителското проучване е проведено от Censuswide през юли сред 1001 респонденти у нас, като част от по-широко изследване на 20 007 анкетирани в 20 държави членки на ЕС.