Петко Вълков: България е на първо място по ръст на спестяванията сред страните от еврозоната

Спестяванията на домакинствата в банковата система достигнаха 58,6 млрд. евро в края на юни, като за една година сумата се е увеличила с 19% и това поставя България на първо място по ръст на спестяванията сред страните от еврозоната. Този коментар направи финансистът д-р Петко Вълков в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него спестяванията на домакинствата в банките у нас нарастват значително поради приемането на страната ни в еврозоната и „вероятната поява на допълнителни средства, които дотогава може би са били съхранявани от населението във физическа форма“. Той посочи, че през последната година и лихвите по депозитите се повишават, като привличат допълнително депозитна база.

„Спестяванията се увеличават и поради политическите сътресения в страната през последните пет-шест години, които предизвикаха усещане за известна несигурност сред българското население. То го кара да съхранява спестяванията си в депозити въпреки по-високия темп на инфлацията, наблюдаван през тези години“, обясни Вълков. Тай добави, че съотношението на спестяванията към брутния вътрешен продукт (БВП) е достигнало малко над 48% в края на първото тримесечие на тази година.

По думите на финансиста предимствата от свръхликвидната банкова система са, че високите нива на спестявания водят до по-ниски лихви в икономиката, насърчават кредитите за бизнеса, както и ипотечните и потребителските кредити, а също и потреблението в страната, строителството и икономиката, която поема в посока кредитиране на недвижими имоти.

„Но ако спестяванията са насочени към капиталовите пазари, както в САЩ, съществуват косвени ефекти като развитие на нови технологии, достъп до по-евтин капитал, поемане на повече рискове и следователно по-добри резултати, по-висок ръст на икономиката“, изтъкна Вълков и отбеляза, че при това положение и лихвите са малко по-високи.

Според него, от друга страна, ниските лихви тласкат икономиката в определена посока като в Китай преди години, когато те доведоха до бум на кредитирането и свръхекспозиция към имотите. „Китайската икономика продължава да усеща последиците от това развитие“, подчерта финансистът и добави, че не е добре икономиката да се концентрира в няколко конкретни сектора, а е нужна по-голяма диверсификация.

Той смята, че в държави със силно развит капиталов пазар може да се акумулира системен риск и да се стигне до балон при акциите и напомни, че „това вече се е случвало няколко пъти“.

Експертът по капиталови пазари посочи, че при спукването на IT балона в началото на 21-и век последиците обаче не се пренесоха в реалната икономика. „Черният понеделник от 1978 г., когато се стигна до най-големия спад на борсовите индекси в рамките на един ден, също не прерасна в криза в реалната икономика. А голямата финансова криза от 2008 г. беше свързана и с капиталовия пазар, но по-големият проблем бяха недвижимите имоти“, припомни д-р Вълков.

Какви са прогнозите за ръст на спестяванията догодина? Кога Европа ще направи конкретни стъпки за стимулиране на единен капиталов пазар? Какъв ще бъде ефектът на "Тръмп сметките" за американските деца, родени през 2025-2026 г., които получават еднократно хиляда долара? Може ли Европа и конкретно България да си позволи политика, подобна на личната пенсионна сметка 401(k) в САЩ? Какви възможности дават т. нар. специални инвестиционни сметки, които са една от обсъжданите мерки в ЕС в рамките на Съюза на спестяванията и инвестициите и има ли интерес към тях в България? Какви са очакваните ефекти от специалните емисии български държавни облигации, които ще бъдат насочени към индивидуални инвеститори?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.