Г. Заманов: Повишението на лихвите от ЕЦБ ще повлияе на цената на кредитите у нас догодина

Повишението на основната лихва с 0,25 пр.п. до 2,25% от Европейската централна банка (ЕЦБ) за пръв път от 2023 г., за да охлади инфлационния натиск в еврозоната, ще се прехвърли и върху цената на кредитите у нас. Това коментира Георги Заманов, главен изпълнителен директор на "Алианц Банк България" и член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Заманов обясни, че пазарите очакват още едно повишение на основната лихва от ЕЦБ тази година, което показва, че европейският банков регулатор иска да охлади малко кредитирането, за да забави инфлацията, но не само през цената на кредитния ресурс, а и през цената на мнението на хората и очакванията, които се създават. В същото време пазарите вече калкулират следващите стъпки на ЕЦБ.

Заманов подчерта, че ефектите от повишението на основната лихва от ЕЦБ ще се усетят и в България. По думите на банкера влияние ще окаже плаващата им компонента от 1 януари догодина. Той припомни, че след отпадането на Софибор (в периода 2018–2019 г.), ценообразуването на кредитите в България се базира на ясни пазарни компоненти, като съществува разграничение между домакинствата и корпоративния сектор.

За гражданите при жилищните и потребителските кредити лихвите са обвързани с плаваща компонента, определяна от спестяванията в банковата система въз основа на статистиката на Българската народна банка. Повишението на лихвите по депозитите се пренася върху кредитите за граждани с около 6-месечно закъснение.

Главният изпълнителен директор на „Алианц Банк България“ посочи, че в същото време корпоративните заеми (особено по-големите инвестиционни експозиции) са директно обвързани с Euribor, където движението се предава „месец за месец“, на три или на шест месеца. „В портфейла на „Алианц Банк България“ тези кредити съставляват около 20%-25%, докато за средното ниво на банковата система делът им е между една трета и 40%“, уточни той.

Заманов коментира и къде отидоха освободените резерви на банките след присъединяването на България към еврозоната и промяната в изискванията на БНБ за задължителните минимални резерви. „Противно на спекулациите, че тези средства ще доведат до агресивна кредитна експанзия и „наводняване“ на пазара, секторът подходи консервативно, като ресурсът се насочи основно към финансиране на държавния дълг“, подчерта банкерът.

Той заяви, че банките са най-големият купувач на български ДЦК от началото на годината, като са изкупили над 70% от новите дългови емисии, пуснати от Министерството на финансите.

Защо банките остават предпазливи с финансрането на нови участници на пазара? На какво се дължи динамиката при депозитите и кредитирането от началото на годината? Как се отразиха на жилищното кредитиране въведените от БНБ макропруденциални мерки с изискване за платежоспособност и самофинансране на клиентите? Какви са рисковете за банките от новите AI модели и как се повишава киберсигурността?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.