Банките очакват разхлабване на стандартите при жилищните заеми през второто тримесечие

Банките очакват през второто тримесечие показателите за кредитно качество да действат в посока на разхлабване на стандартите при жилищните кредити, докато при фирмените и потребителските заеми ефектът се очаква да бъде неутрален. Този извод се налага след проведената Анкета за кредитната дейност на финансовите институции у нас през  първото тримесечие на тази година. Проучването се прави на три месеца от дирекция „Икономически изследвания, прогнози и парична политика” на Българската народна банка, посочи на сайта си банковият регулатор.

Финансовите институции отчитат,  че през първото тримесечие на тази година стандартите за отпускане на фирмени, жилищни, потребителски и други кредити за домакинствата се запазват без промяна спрямо периода октомври-декември 2025 г.

Рискът от геополитическата среда

В посока на разхлабване на стандартите за кредитиране на предприятията влияние е оказала ликвидната позиция на банките, докато оценката на риска е действала като фактор за затягането им.

В сегмента на големите предприятия конкуренцията от страна на други банки и фирми е допринесла за облекчаване на стандартите, докато общата макроикономическа среда и рискът, свързан с обезпеченията, са оказали влияние в посока на затягане.

Очакванията на банките през второто тримесечие кредитните стандарти както за предприятията, така и за домакинствата да останат без промяна. Данните от проучването на централната банка показват, че през периода януари – март общите условия по фирмените кредити също се запазват без съществена промяна на тримесечна база, като се наблюдава известно разхлабване по отношение на лихвените проценти и лихвените маржове (включително за по-рискови кредити), което е обусловено от конкуренцията между банките.

Условията по жилищните кредити остават непроменени, докато при потребителските и другите кредити за домакинствата се отчита известно затягане по отношение на размера на отпуснатите кредити и лихвените проценти.

От анкетата става ясно, че през първото тримесечие търсенето на кредити намалява във всички основни сегменти – корпоративен, жилищен и потребителски, като по-осезаем спад се наблюдава по отношение на заемите за големите предприятия.

По-слабото търсене на фирмени кредити е обусловено основно от намалените потребности от финансиране за инвестиционни цели и нивото на лихвените проценти. В същото време по-ограничените възможности за използване на алтернативни източници на финансиране, както и, в по-малка степен, необходимостта от банков ресурс за осигуряване на оборотни средства и натрупване на запаси, са повлияли за нарастване на търсенето.

При жилищните, потребителските и другите заеми за домакинствата основните фактори за по-слабото търсене са свързани с нагласите на потребителите, нивото на лихвените проценти, по-слабата необходимост от средства за закупуване на дълготрайни стоки, както и с други фактори, сред които приключването на процеса по присъединяване на България към еврозоната.

Перспективи пред жилищните заеми

В БНБ отчитат, че в същото време оценката за запазване на благоприятни перспективи за развитието на пазара на недвижими имоти е продължила да подкрепя търсенето на жилищни заеми. Банките очакват през второто тримесечие на 2026 г. тенденцията към понижение на търсенето на кредити да се запази както при предприятията, така и при домакинствата.

В периода от януари до края на март банките не отчитат промяна в дела на отхвърлените заявления за фирмени и жилищни кредити, докато при потребителските и другите кредити за домакинствата се наблюдава понижение на този дял спрямо последното тримесечие на миналата година.

Зависимостта от лошите заеми

През периода януари – март делът на необслужваните заеми и другите показатели за качеството на кредитите оказват влияние за затягане на кредитните стандарти за предприятията и за разхлабване на стандартите за жилищни заеми и имат неутрален ефект върху стандартите за отпускане на потребителски и други кредити за домакинствата.

Източник: БНБ

Забележки: Балансът на мненията е дефиниран като разлика между процента на банките, отговорили „повлияха за затягане” („значително” и „умерено”), и процента на банките, отговорили „повлияха за облекчаване” („значително” и „умерено”). Всички отговори на банките са претеглени с пазарния дял на банките в съответния кредитен сегмент. Последният период показва очакванията, посочени от банките в текущия кръг на Анкетата. 

Кредитен риск и финансиране

Подобрен е достъпът на банките до финансиране и са по-големи възможностите им за прехвърляне на кредитен риск извън балансите им.  Този извод се налага от резултатите от Анкетата за кредитната дейност на финансовите институции у нас за първото тримесечие на тази година.

През второто тримесечие кредитните институции очакват допълнително подобряване на достъпа до финансиране, най-вече по отношение на привлечени краткосрочни депозити.

Влиянието на паричната политика на ЕЦБ

Решенията на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно лихвените проценти през последните шест месеца имат като цяло неутрален ефект върху общата печалба на банките. Отчита се положително влияние върху нетния лихвен доход, неутрален ефект върху нелихвения доход и нарастваща необходимост от провизии и обезценки.

Неутралният ефект върху нелихвения доход се дължи на взаимно компенсиращото се въздействие на положителния ефект върху приходите от такси и комисиони и отрицателния ефект върху капиталовите печалби.

Банките очакват през следващите две тримесечия решенията на ЕЦБ по отношение на паричната политика в еврозоната да окажат положително влияние върху общата им печалба.