Управителят на БНБ: Приоритетите са ясни и до голяма степен независими от политическия цикъл

Влизането на България в еврозоната вече има измерими ефекти – не само на институционално ниво, а и в начина, по който България се възприема от инвеститори, кредитори и рейтингови агенции. Този коментар направи управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за Bloomberg Businessweek BG.

„Отпадането на валутния риск е структурна промяна. То променя профила на страната по отношение на стабилност, предвидимост и достъп до финансиране. Това се отразява както в цената на финансиране, така и в по-широкия инвестиционен интерес. България постепенно се придвижва от периферията към ядрото на европейската финансова архитектура“, посочи гуверньорът на централната банка.

Геополитическите рискове

Той отбеляза, че глобалната икономическа среда остава фрагментирана. И напомни, че се наблюдават тенденции към геоикономическо разделение, пренареждане на веригите на доставки и по-висока волатилност на капиталовите потоци. „Несигурността все повече се превръща в новата нормалност. В такава среда стабилността не е даденост – тя е резултат от последователна и предвидима икономическа политика“, смята Димитър Радев.

Според него с войната в Близкия изток се увеличава несигурността. По думите му геополитическите конфликти рядко имат пряк ефект върху малки отворени икономики като българската, но усилват глобалните колебания.

„Конкретните канали са добре известни – енергийни цени, транспортни разходи, застрахователни премии и общата инфлационна среда. Това са фактори, които оказват натиск както върху домакинствата, така и върху бизнеса“, подчерта банкерът. И добави, че в този контекст членството в еврозоната има ясно стабилизиращо значение, като намалява финансовата волатилност, подобрява достъпа до ликвидност и създава по-предвидима рамка за икономическите решения.

„Външните шокове не могат да бъдат избегнати, но могат да бъдат по-добре абсорбирани в условията на еврозоната“, преценява Радев. Оценката му е положителна, в съответствие с предварителните очаквания.

Финансова инфраструктура по часовник

Той изтъкна, че преходът на преминаване към еврото протече гладко – без оперативни или пазарни сътресения.

„Платежните системи функционират без прекъсване, банковият сектор запази високи нива на ликвидност и капитализация, а финансовата инфраструктура се адаптира без напрежение. Това е резултат от дълъг период на подготовка, включително регулаторно и техническо привеждане в съответствие“, изтъкна гуверньорът на централната банка.

Радев смята, че важният елемент е доверието – не се „наблюдава изтичане на депозити, нито признаци на нестабилност във финансовия сектор“, а стабилизиране на очакванията и постепенно подобрение в условията за финансиране.

Предизвикателствата на бюджетната политика

Управителят на БНБ смята, че бюджетната политика остава основният макроикономически инструмент на национално ниво.

„Това предполага необходимост от пречупване на натрупалия се тренд на фискална експанзия и постепенно възстановяване на фискалното пространство. Поддържането на буфери не е само въпрос на формално спазване на правила, а на способност за реакция при бъдещи шокове“, настоява за спазване на бюджетна дисциплина Димитър Радев.

Паричната политика на еврозоната

Що се отнася до еврозоната, банкерът определи фокуса – от управление на кризи към задълбочаване на интеграцията, особено в областта на капиталовите пазари и координацията на икономическите политики. Това, по думите му, се налага за повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на Евросъюза в глобален план.

На въпроса какви са очакванията за лихвената политика на Европейска централна банка с оглед на геополитическата ситуация, Радев посочи, че в момента лихвените нива могат да се определят като близки до неутралните, което означава, че паричната политика не оказва съществено стимулиращо или ограничаващо влияние върху икономиката.

„Основната цел остава устойчива конвергенция на инфлацията към средносрочната цел. В този контекст решенията ще бъдат изцяло зависими от данните – динамиката на инфлацията, състоянието на икономическата активност и развитието на финансовите условия“, обясни банкерът.

Той обърна внимание, че не съществува предварително зададена траектория. „Предвидимостта в реакцията е по-важна от предварително зададената посока. Гъвкавостта и способността за реакция спрямо нова информация ще бъдат определящи“, заяви той. И допълни, че на бъдещите срещи на ЕЦБ ще се определя лихвена политика с приоритет ценова стабилност, като „фундамент на устойчивия икономически растеж“.

„Политиката трябва да остане основана на данни и на внимателна оценка на рисковете. В условия на близки до неутрални лихвени нива ключовото предизвикателство е да се избягват ненужни колебания, които биха могли да отслабят предаването на паричната политика към реалната икономика“, каза още Димитър Радев. И напомни, че доверието в централната банка се изгражда не с прогнози, а с последователни реакции.

„Стабилността в този контекст не произтича от предварителни ангажименти за бъдещ курс, а от последователност, предвидимост и яснота в реакционната функция на централната банка“, заключи той.