Новото предизвикателство пред Уорш: да овладее „ястребите“ във Фед

Кевин Уорш спечели надпреварата за председател на Федералния резерв отчасти като очерта път към по-ниски лихвени проценти. Сега обаче той е изправен пред съвсем различна динамика: как да ограничи внезапната промяна в очакванията за по-високи лихви, докато други представители на централната банка предупреждават, че инфлацията се завръща, пише Bloomberg.

Анализаторите смятат, че прозорецът за понижение на лихвите вече е бил затворен от енергийния шок, предизвикан от войната на САЩ и Израел в Иран. Това означава, че дори само запазването на лихвите на сегашните им нива може да се счита за успех за Уорш.

„Няма никакъв апетит за понижения“, коментира Стефани Рот, главен икономист в Wolfe Research. „Уорш трябва да успее да убеди пазарите да се откажат от очакванията за повишения на лихвите, които вече са заложили - това е най-голямото му предизвикателство тази година“, добавя тя.

Начинът, по който Уорш ще насочва публичния разказ за лихвите през следващите месеци, може да зададе тона на неговото управление и да определи способността му да убеди външните наблюдатели, че защитава независимостта на Фед. Макар президентът Доналд Тръмп да заяви, че иска Уорш да действа независимо като председател на Фед, политическият натиск за понижаване на лихвите остава сериозен.

Само часове след като беше домакин на клетвата на Уорш миналата седмица, Тръмп заяви, че очаква лихвите да започнат да падат „много бързо“.

Променящи се очаквания

Промяната в очакванията за бъдещия път на лихвите се случва в момент, когато се прогнозира енергийните разходи да останат високи месеци наред дори ако конфликтът в Близкия изток приключи скоро. Огромните инвестиции в изкуствен интелект (AI) също подхранват по-широк инфлационен натиск.

Всичко това накара редица представители на Фед през последните седмици да предупредят, че централната банка вече не може да сигнализира, че следващият ѝ ход вероятно ще бъде намаление на лихвите. Вместо това те предпочитат да подчертават риска от затягане на паричната политика - драматичен обрат спрямо началото на годината, когато се очакваше допълнително облекчаване през 2026 г.

Все пак тези предупреждения не означават, че ръководството на Фед възнамерява скоро да повиши лихвите. Край на конфликта в Близкия изток би дал време на централните банкери да оценят последиците му, а пазарът на труда, който остава в режим на слабо наемане и нисък брой съкращения, намалява нуждата от по-строга политика.

„Смятаме, че прагът за повишаване на лихвите е по-висок от този за намаляването им - дори преди Кевин Уорш да влезе в сградата“, казва Робърт Сокин, главен икономист за САЩ в PGIM.

И все пак вече е очевидно, че инфлацията е навлязла в зона, която малцина очакваха в началото на годината.

„Вместо да изгражда аргументи за понижаване на лихвите, Кевин Уорш сега ще трябва да насочи енергията си към отблъскване на нарастващия натиск за затягане на политиката - или поне за запазване на сегашните нива - както от колегите си, така и от обществото“, посочва Дерек Танг, икономист в LH Meyer/Monetary Policy Analytics във Вашингтон.

Подхранване на инфлацията

Има и други причини, поради които паричната политика вече може да стимулира инфлацията, вместо да я охлажда.

Главният икономист за САЩ в Deutsche Bank Мат Луцети предупреди, че Фед може би е намалил лихвите твърде много през 2024 и 2025 г., оставяйки политиката си прекалено облекчена. Това безпокойство става още по-сериозно при ускоряване на инфлацията, защото то повишава нивото, при което политиката се счита за неутрална - нито ограничаваща, нито стимулираща икономиката.

„Ако не правиш нищо, всъщност облекчаваш политиката“, казва Фабио Наталучи, главен изпълнителен директор на Andersen Institute for Finance & Economics, който преди това е работил във Фед и Международния валутен фонд (МВФ).

Повечето представители на Фед смятат, че настоящата политика е около неутралното ниво или все още малко над него.

Напрежението вътре във Фед може да достигне връх на заседанието през юни, когато финансистите могат да премахнат така наречения „уклон към облекчаване“ от официалното си изявление. Те ще представят и нови прогнози, които могат да включват по-високи очаквания за инфлацията и поне да отложат времевата рамка за бъдещи намаления на лихвите.

Особено показателен пример е членът на Управителния съвет на Фед Кристофър Уолър, който силно подкрепяше пониженията на лихвите през 2024 и 2025 г., а сега насърчава идеята ясно да се заяви, че следващото движение на лихвите може да бъде както повишение, така и намаление.

„Реалността е, че инфлацията стана упорита“, казва Даян Суонк, главен икономист в KPMG. „Уорш влиза в момент на промяна на целия наратив.“

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.