Войната с Иран оставя в миналото изобилните инвестиции от страните от Персийския залив

През 90-те години на миналия век инвеститорите се научиха да се доверяват на „опцията на Грийнспан“. Теорията беше, че тогавашният председател на Федералния резерв Алън Грийнспан ще намали лихвените проценти, ако пазарите се свият, което ще подкрепи цените на активите в световен мащаб.

Мениджърите на пари и трейдърите свикнаха с подобна подкрепа от Близкия изток. Поне през последните две десетилетия те се радваха на „опцията на Персийския залив“ – увереността, че петролните богатства от Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия и другите държави от региона ще бъдат маргиналният купувач на активи – американски държавни ценни книжа, компании и спортни отбори.

Войната в Иран променя всичко това, пише Ройтерс.

ОАЕ, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн и Оман притежават публични активи в чужбина на стойност 4 трлн. долара към края на 2025 г., според оценки на Международния институт по финансите. Тази съкровищница, която е разделена между официални резерви и суверенни фондове, представлява натрупаните излишъци, захранвани от петрол, в текущите сметки на шестте държави от Персийския залив.

Излишъците достигнаха 15,7% от техния колективен брутен вътрешен продукт (БВП) през 2022 г. До 2025 г. този дял спадна до 4,6% от БВП, но средната стойност възлиза на допълнителни 150 млрд. долара годишно инвестиционна мощ, според анализ на Breakingviews.

Последиците от тази финансова тежест са видими в целия развит свят. Държавите от Персийския залив купиха някои от най-добрите футболни клубове в Европа, като „Манчестър Сити“, собственост на ОАЕ, и подкрепяния от Катар „Пари Сен Жермен“. Страните имат интерес и към други спортове, като смесените бойни изкуства, бокс и голф.

Инвеститори от Доха и Абу Даби сега притежават престижни активи в Лондон, включително универсалния магазин Harrods, комплекса за недвижими имоти Canary Wharf и нощния клуб Annabel’s.

Суверенни фондове, базирани в Персийския залив, рутинно влагат милиарди долари в инструменти за частен капитал и рисков капитал – например 20-те млрд. долара, дадени авансово от Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия към Blackstone за американско инфраструктурно предприятие, или 60-те млрд. долара, които Саудитска Арабия и ОАЕ съвместно поеха като ангажимент към японския инвеститор SoftBank за 100-милиардния фонд Vision.

Тези вложения вероятно вече са достигнали своя връх. Средният излишък по текущата сметка на държава от Персийския залив може, при песимистичен сценарий, да се свие до 3,3% от БВП през 2026 г., смята IIF, тъй като блокираният Ормузки проток задушава износа на петрол.

При цена от около 100 долара за барел и шестмесечно прекъсване на корабоплаването и доставките, ако се приеме, че половината от тези потоци могат да бъдат отклонени чрез тръбопроводи, се равнява на 183 млрд. долара загубени приходи.

Държавите от Персийския залив също преосмислят своите приоритети за разходи. Консултантската компания Rystad Energy оценява разходите за ремонт на енергийната инфраструктура в региона на 58 млрд. долара.

Нов тръбопровод, който да заобиколи пролива и да доставя петрол до кораби в Индийския океан, може да струва 55 млрд. долара. Атаките на Иран срещу съседите му означават, че Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар също ще харчат значително повече за отбрана.

Това води до голям спад в позициите за Персийския залив. Сътресенията в региона нарушават и притока на хора и пари. Миналата година регионът е привлякъл 334 млрд. долара нетен приток на капитал от нерезиденти чрез преки чуждестранни инвестиции и чуждестранни покупки на акции и облигации. Ако протокът остане блокиран до края на годината, тези потоци биха могли да спаднат с 25%, смята IIF. Държавите от Персийския залив ще имат по-малко пари в подкрепа на своите икономики, което допълнително ще ограничи инвестициите им в чужбина.

Ефектите ще се усетят по целия свят. Големи инвестиции, като успешното придобиване на конкурентния медиен гигант Warner Bros Discovery за 111 млрд. долара, биха били по-трудни за финансиране. Инвеститори от Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ са допринесли с 24 млрд. долара в акции за тази сделка.

Инвестиционните банкери ще се затруднят да организират конкурентни търгове за лъскави активи, като производителя на луксозни автомобили Aston Martin - 17% собственост на саудитския PIF, ако не могат да предвидят възможността за навлизане на богат фонд от Персийския залив. Цените на луксозните имоти в Лондон и други желани дестинации биха загубили ключов източник на подкрепа.

Пут опциите от Персийския залив изгубиха част от влиянието си и преди САЩ и Израел да атакуват Иран. Саудитска Арабия поддържа дефицит по текущата сметка от 2024 г. насам и PIF вече се стреми да разположи 80% от активите си у дома, тъй като кралството се опитва да диверсифицира икономиката си от петрола. Катар и ОАЕ обаче се радват на излишъци по текущата сметка, съответно, от 15% и 14% от БВП през 2025 г. Тази година излишъците ще са по-малки заради затворения проток.

Засега суверенните инвеститори от Близкия изток правят всичко възможно бизнесът да продължи да работи както обикновено. Според банкери и експерти по частен капитал, никоя от държавите от Персийския залив не иска да бъде възприемана като обуздаваща своите водещи фондове.

Докато потокът от парични средства от централното правителство неизбежно ще бъде по-малък, оценката на IIF за отлив на 245 млрд. долара от региона при стресов сценарий все още представлява огромен обем от парични средства, насочени към други пазари.

Инвестиционният орган на Абу Даби, чиято стойност е 1,1 трлн. долара, и инвестиционният орган на Катар, чиято стойност е 600 млрд. долара, които съществуват, за да инвестират извън родните си страни, изглежда ще останат активни играчи на световните пазари.

По-малко видимите и по-странни инвестиции обаче ще усетят натиска. По-малките фондове като Mubadala на Абу Даби, чиято стойност е 385 млрд. долара, и L’Imad на Абу Даби, чиято стойност е 300 млрд. долара, все още сключват големи сделки, но може да се съсредоточат повече върху вътрешните приоритети.

Средностатистическите инвеститори в частен капитал могат да открият, че потоците към фондовете им от Персийския залив са намалели. Известни, но финансово съмнителни начинания, като затруднената подкрепена от Саудитска Арабия верига LIV Golf, ще послужат като предупреждение срещу бъдещи авантюри.

За световната икономика това може да изглежда преодолимо. Все пак, когато пазарите на акции са напомпани от балон заради изкуствения интелект, би било утеха да се мисли, че има капиталови фондове, които чакат да се намесят, когато оценките са под напрежение. Вместо това, славните дни на лесните пари от Персийския залив са твърдо в миналото.