Войната на Израел с Иран пренареди Близкия изток, но не според очакванията

Близкият изток преживява драматично пренареждане, но не такова, каквото американските и регионалните лидери предвиждаха преди по-малко от две години, пише Wall Street Journal.

Преди атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. години на упорити преговори доближиха Саудитска Арабия до историческо споразумение за дипломатическо признаване на Израел. То щеше да укрепи израелско-арабската коалиция срещу Иран, да затвърди подкрепата на САЩ за сигурността на Саудитска Арабия и да отвори вратата за по-голямо приемане на Израел в арабския и мюсюлманския свят.

Този месец категоричната победа на Израел над дългогодишния му враг Иран обърка сметките, на които се основаваше предложеното споразумение, само за 12 дни. Това беше финалът на поредица от войни, които обезвредиха силните бунтовнически групировки, съюзници на Иран, „Хизбула“ и „Хамас“, спомогнаха за ускоряване на рухването на подкрепяния от Иран режим на Башар Асад в Сирия и в крайна сметка поставиха самия Иран в ъгъла.

Администрацията на Тръмп и правителството на Израел сигнализираха, че искат да направят нов опит за нормализиране на отношенията. Но с Иран в отстъпление Саудитска Арабия има по-малко стимули да загърби другите си притеснения, за да продължи напред. Ще е нужно време, за да се оценят последиците от шокиращото предимство, което Израел показа с военните и разузнавателните си способности – и високата си толерантност към рисковете от използването им.

Високопоставени представители в Персийския залив са притеснени, че инвестициите им в отношенията с Вашингтон, включително организирането на посещението на президента Доналд Тръмп в Персийския залив миналия месец, не са донесли очакваното влияние. Многократните насърчения на Тръмп за атаките на Израел и заплахите срещу върховния ирански лидер ги накараха да се опасяват от по-широка война.

В крайна сметка Тръмп нареди ограничен удар по основните ядрени обекти на Иран, след което посредничи за прекратяване на огъня, което спря боевете, като в един момент предупреди Израел да обърне бомбардировачите си. Макар че най-лошите сценарии бяха избегнати, лидерите от Персийския залив ще направят преоценка на обстановката, преди да продължат напред.

„Всичко е динамично“, казва Бадер ал-Саиф, експерт по въпросите на Персийския залив и арабските държави в Кувейтския университет.

Тръмп е готов да използва инерцията от примирието с Иран, за да настоява повече страни да установят дипломатически отношения с Израел въз основа на Авраамовите споразумения, постигнати с неговото посредничество през първия му мандат и в които участват Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан.

„Една от основните цели на президента е разширяване на Авраамовите споразумения, така че да се включат повече страни и ние работим по този въпрос“, заяви специалният пратеник Стив Уиткоф в сряда пред CNBC. „Надяваме се на нормализиране на отношенията с редица страни, за които хората може би никога не биха помислили, че ще откликнат“, допълни той.

Но все още има значителни пречки за напредъка на нормализирането в Персийския залив. Саудитците ясно заявиха, че няма да сключат споразумение, докато войната в Ивицата Газа остава неразрешена. В нея са били убити над 56 хил. души до момента, съобщават палестинските власти, които не посочват колко от тях са бойци.

Саудитска Арабия настоява също за надежден път към палестинска държава - което Израел категорично отхвърля, с надеждата да се отговори на корена според нея на конфликта.

„Ще е нужна много работа, а в момента няма пространство за това“, казва саудитски официален представител относно установяването на дипломатически отношения с Израел. „Спешният въпрос е палестинската държава, а не иранската опасност“, допълва той.

Геополитическото преразпределение на силите в Близкия изток допълнително усложнява положението. Военните и разузнавателните операции на Израел срещу Иран и „Хизбула“ сплашиха арабските държави, които са разтревожени, че Израел ще предприеме действия, които те не подкрепят и върху които не могат да окажат влияние, заяви конгресменът Зак Нън, републиканец от Айова.

„Израел просто стана жертва на собствения си успех“, допълни той след среща с ръководители в Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн като част от двупартийна делегация на Конгреса в разгара на войната между Израел и Иран. Монархиите от Персийския залив виждат военните способности на Израел и искат гаранции, че страната ще ги използва отговорно, отбеляза Нън.

Сътрудничеството с Израел за сдържане на Иран стана по-привлекателно за някои арабски страни през последните години. Израел и Персийският залив са в обсега на иранските ракети, а подкрепата на Техеран за въоръжени фракции в окупираните палестински територии, Ливан, Сирия, Ирак, Бахрейн и Йемен заплашваше сигурността на Израел и на много арабски държави.

През 2017 г. саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман обяви иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей за „новия Хитлер на Близкия изток“. По същото време в интернет се появи анимационен клип, показващ нахлуване на Саудитска Арабия в Иран по суша, море и въздух, което завършва с влизането на саудитски танкове в Техеран и триумфиращ саудитски престолонаследник.

Прекъсвайки десетилетния арабски бойкот на Израел, наложен заради палестинския въпрос, ОАЕ и Бахрейн нормализираха отношенията си през 2020 г. Тръмп се опита да накара Саудитска Арабия да последва примера им по време на първия си мандат, но в крайна сметка не му стигна времето.

Тристранно споразумение, договорено от администрацията на Байдън през 2023 г., щеше да ангажира Вашингтон да помогне за защитата на Рияд в случай на нападение и да разработи ядрена програма за граждански цели с обогатяване на уран в замяна на достъп на САЩ до саудитската територия и въздушно пространство за защита на американските интереси, както и ограничения върху сътрудничеството на Саудитска Арабия с Китай в областта на сигурността.

Заливът, подобно на Израел, е бил обект на нападения от страна на Иран и негови съюзници. Саудитска Арабия обвини Иран за атака с дронове и ракети през 2019 г. срещу две от най-големите ѝ петролни инсталации. Хутите в Йемен многократно атакуваха южните градове на Саудитска Арабия и столицата Рияд, като през 2021 г. нанесоха удар близо до входната врата на саудитския правителствен дворец. Бойците също така изстреляха ракети и дронове срещу ОАЕ, която участва в бомбардировките в Йемен, ръководени от Саудитска Арабия.

Притеснени, че сблъсъците може да навредят на плановете им за икономически растеж, Саудитска Арабия и ОАЕ се подсигуриха, като постигнаха разведряване на отношенията с Израел през 2023 г. в геополитическо жонглиране, за да избегнат необходимостта да избират страна.

Те се възползваха от новите отношения, за да предотвратят въвличането си в конфликтите в региона след 7 октомври. Когато Иран изстреля стотици дронове и ракети срещу Израел през април и октомври 2024 г., той уведоми предварително страните от Персийския залив, за да могат да разчистят въздушното си пространство. Когато Израел отговори, саудитците предупредиха иранците да не отвръщат на ударите срещу енергийните съоръжения в Персийския залив и лобираха пред Вашингтон срещу ескалация на конфликта от страна на Израел.

Кампанията на Израел срещу Иран подложи на изпитание крехкия баланс. Макар страните от Персийския залив да са доволни от отслабването на Иран, говоренето за смяна на режима им напомни за американската окупация на Ирак и хаоса, който настъпи след свалянето на Саддам Хюсеин. Дори след като примирието сложи край на войната между Израел и Иран, Саудитска Арабия е притеснена, че Иран остава политически нестабилен и способен да нанесе ответен удар, казват официални представители от Персийския залив.

С нарастването на вероятността от израелски удари тази година Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Оман помогнаха за предаването на послания и посредничиха между САЩ и Иран. Анвар Гаргаш, съветник по външната политика на лидера на ОАЕ, пътува до Техеран през март, за да предаде писмо от Тръмп, а по-малкият брат на принц Мохамед се срещна с Хаменей през април, за да го увери, че Рияд се противопоставя на военни действия срещу ядрената програма на Иран.

Усилията на Саудитска Арабия да запазят дипломатическите отношения между САЩ и Иран в крайна сметка се провалиха и на 13 юни конфронтацията между Израел и Иран достигна до прага на Рияд. Представители от Персийския залив казват, че са лобирали пред Вашингтон да окаже натиск върху Израел да спре и първоначално са били уверени, че САЩ няма да се намесват.

Докато Саудитска Арабия се възползваше от нарастващия натиск на САЩ и Израел върху Техеран, сега тя се опасява да не се превърне в „получател на нов регионален ред“, казва Мария Фантапи, която ръководи програмата за Близкия изток и Африка в Istituto Affari Internazionali, мозъчен тръст в Рим. Притеснението е, че Израел „няма да отслаби и разруши Ислямската република и след това да позволи на саудитците да станат по-силни“, допълва тя.

Страните от Персийския залив осъдиха ударите на Израел срещу Иран като нарушение на иранския суверенитет. Те използваха подобен език, след като Тръмп разреши ударите в събота вечер, но явно го коригираха, за да не провокират избухливия президент. Те се обединиха отново след иранския удар срещу американска база в Катар в понеделник, като координираха послание за сдържаност и деескалация, за да открият пътя към прекратяване на огъня.

Войната между Израел и Иран е в противоречие с регионалния ред, който страните от Персийския залив се опитват да изградят и който дава приоритет на просперитета пред конфликтите, каза Гаргаш.

„В региона има много проблеми“, отбеляза той пред репортери ден преди САЩ да бомбардират ирански ядрени обекти миналия уикенд. „Ако изберем да разрешим проблемите с чук, нищо няма да остане цяло“, допълни той.