Иран е най-големият хазарт в управлението на Доналд Тръмп

Типично за собственик на казино, какъвто беше някога, американският президент Доналд Тръмп показва апетит за риск през първите месеци от управлението си, пише в анализ за Ройтерс Джеймс Олифант.

Американският въздушен удар срещу Иран обаче може да се окаже най-рискованият залог на Тръмп досега. Макар че потенциалът за политическа награда е висок и до голяма степен зависи от това дали Тръмп може да поддържа крехкия мир, който се опитва да изгради между Иран и Израел, експертите казват, че съществува опасност събитията да излязат извън контрола на президента, докато скептично настроената американска общественост наблюдава.

Засега изглежда, че Тръмп е спечелил облога дали може да ограничи участието на САЩ и да принуди страните да прекратят огъня. „Той направи залог“, посочва Фирас Максад, управляващ директор за Близкия изток и Северна Африка в Eurasia Group. „Нещата се развиха по неговия начин“, допълва той.

Остава да видим дали прекратяването на огъня ще се запази. Във вторник Тръмп изрази разочарование от това, че Израел е започнал атака срещу Техеран часове след като президентът обяви прекъсване на военните действия.

Ако споразумението не се запази – или ако Иран в крайна сметка отвърне с военни или икономически мерки – Тръмп рискува да разедини коалицията за „Америка на първо място“, която му помогна да се върне на власт, като направи отстояваните от движението цели все по-мъгляви и недобре дефинирани.

„Ако след шест месеца Иран продължи да бъде проблем, това ще смачка коалицията MAGA“, посочва Крис Стирволт, политически анализатор от консервативния Американски институт за предприемачество.

В известен смисъл Тръмп вече успя да разводни марката MAGA (от англ. Make America Great Again - Да направим Америка велика отново, бел. ред.), като е направил това, срещу което се е заклел по време на кампанията си, а именно че няма да въвлече САЩ в друг конфликт в Близкия изток, посочва Стирволт.

Посланията на Тръмп може би вече показват предизвикателствата, пред които може да се изправи човек в опит да спечели одобрението на неговите избиратели. Миналия четвъртък Тръмп заяви, че ще му отнеме до две седмици, за да определи дали САЩ ще се присъединят към войната в Близкия изток на страната на Израел, твърдейки, че времето е необходимо за понижаване на температурата на конфликта.

Вместо това, два дни по-късно, той одобри пускането на бомбардировачите, с което изненада вероятно не само иранците, но и много американци.

Решението му да удари Иран може да създаде проблеми за който и да е републиканец, кандидатиращ се за неговия пост на следващите президентски избори. „През 2028 г. въпросът за чуждестранната намеса ще бъде разделителна линия. Това ще бъде лакмусов тест, докато хората се опитват да определят какво е MAGA“, посочва Стирволт.

Белият дом до голяма степен остави на вицепрезидента Джей Ди Ванс, един от най-изолационистки настроените членове на администрацията, да защити иранския удар в неделно новинарско предаване. Ванс се смята за един от наследниците на движението MAGA, след като Тръмп напусне поста си, и ще бъде принуден да съчетае подкрепата си за удара с личните си политически убеждения.

Големият залог

Иран не е единственият пример за това, че Тръмп е заложил много, а резултатът остава непредсказуем.

Неговото периодично налагане на мита предизвика несигурност на пазарите и разпали страховете за инфлация. Усилията му да намали правителствената бюрокрация загубиха инерция с излизането на Илон Мъск от кръга му от съветници. Неговият твърдолинеен натиск по отношение на имиграцията предизвика протести в цялата страна.

Но ако Тръмп успее в усилията си да накара Иран да се откаже от амбициите за ядрено оръжие, това би било достойно за наследство постижение в един регион, който измъчва американските президенти от десетилетия и е свидетел на това как нацията е била въвличана във войни в Ирак и Афганистан.

Тръмп основа предизборната си кампания върху прекратяването на „вечните войни“ – което може би е една от причините американската общественост да изглежда притеснена от агресията срещу Иран.

Анкета на Ройтерс/Ipsos, публикувана в понеделник и проведена преди обявяването на прекратяването на огъня, показа, че само 36% от анкетираните подкрепят ударите срещу ядрената програма на Иран.

Като цяло рейтингът на одобрение на Тръмп падна до 41%, което е ново дъно за втория му мандат. Неговата външна политика получи още по-ниски оценки.

С привидно внезапния си ход да започне атака, Тръмп е пропуснал да обясни предварително на американския народ, че ударът е в интерес на САЩ, коментира Дейв Хопкинс, експерт по американска политика в Бостънския колеж. „Не сме виждали обсъждане на Иран като основен враг на САЩ или заплаха за САЩ“, каза още Хопкинс.

Белият дом защити действията на Тръмп, определяйки ги като необходими и успешни.

„Само за 48 часа президентът Тръмп постигна това, за което неговите предшественици само са мечтали – ядрените възможности на Иран са унищожени след безупречното изпълнение на операция „Полунощен чук“, постигнато е прекратяване на огъня, за да се сложи край на „12-дневната война“, и целият свят е по-безопасен. Американците могат да спят спокойно през нощта, знаейки, че нацията ни е в безопасност, защото президентът Тръмп е на власт“, ​​коментира Анн Кели, говорителка на Белия дом.

Обещания, обещания

Хвалбата на Тръмп, че е станал причината за прекратяване на огъня, е част от модел, коментира Хопкинс. Като кандидат Тръмп обеща, че може да сложи край на войните в Украйна и Газа, но оттогава установи, че не може да подчини Русия или Израел на волята си. Всъщност, като удари Иран, Тръмп последва примера на Израел, а не обратното.

Ударът се вписва в начина, по който Тръмп подхожда към втория си мандат – с готовност да управлява с по-широкообхватни мерки и да действа смело без широка обществена подкрепа. Не е и нужно да се тревожи за повторно изправяне пред избирателите, като също така до голяма степен работи с послушен, контролиран от републиканците Конгрес.

През първите месеци от мандата си Тръмп уволни хиляди държавни служители, даде зелена светлина на имиграционни операции и депортации, които провокираха протести и подкопаха работната сила, издигна търговски бариери пред потока от стоки - и сега бомбардира държава от Близкия изток.

Политическият отговор на всичко това може да не се случи веднага, отбелязва Алисън Станджър, политолог в колежа „Мидълбъри“, но може да дойде под формата на продължаващи граждански вълнения в САЩ или победа на демократите на междинните избори догодина.

„Политическият риск за Тръмп не е незабавна ескалация“, казва Станджър. „Това е бавното разпалване на негодуванието, което е натрупано срещу него на множество фронтове – както външни, така и вътрешни“, допълва тя.