Уранът на Иран изчезна и никой не знае къде е

Обявеното от американския президент Доналд Тръмп примирие между Иран и Израел може и да ограничи размяната на ракетни залпове, но най-голямата мистерия на войната остава нерешена: къде е уранът на Техеран?

Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) признава, че само пет дни след началото на конфликта нейните инспектори са загубили следите на 409 килограма ирански високообогатен уран – достатъчен за 10 ядрени бойни глави, ако върховният лидер аятолах Али Хаменей все пак реши да го използва за оръжия, съобщава Bloomberg.

Количествата могат да бъдат съхранявани в 16 цилиндъра от по 91,4 см височина, според оценка, публикувана от американските регулатори – или колкото приблизителния размер на големи кислородни бутилки за водолази. Всяка една би тежала около 25 кг – достатъчно лека, за да бъде пренесена на тайно място пеша или в багажник на автомобил.

Дори и Израел и САЩ ефективно да са унищожили иранската инфраструктура за обогатяване в обозримо бъдеще – а изглежда доказателствата говорят за противното – рискът е уранът, обогатен почти до нивата за оръжейно използване, да остане скрит за неопределено време.

Количествата високообогатен ирански уран. Графика: Bloomberg LP

Генералният директор на МААЕ Рафаел Мариано Гроси все още е оптимист, че примирието може да постави основите за подновяване на преговорите за иранската ядрена програма и връщането в страната на инспекторите.

„Трябва да има прекратяване на военните действия, за да може необходимите условия за сигурност и безопасност да преобладават, така че Иран да пусне екипите на МААЕ до обектите за оценка на ситуацията“, коментира Гроси по време на извънредно заседание на борда на регулатора в понеделник.

Неизвестното местонахождение на иранското ядрено гориво подчертава високорисковата природа на израелското решение да предприеме военни действия срещу Ислямската република преди почти две години, твърдение, направено след пет кръга на преговори САЩ-Иран, които не успяха да постигнат споразумение.

Преди атаките наблюдателите на МААЕ следяха стриктно обявените количества ирански уран, инспектирайки по повече от един обект на ден, за да се гарантира, че материалите са отчетени и не са отклонявани за създаване на оръжия.

Но израелските удари от 13 юни накараха Иран да премести материалите в неидентифициран обект – още преди САЩ да се включат с по-напреднали бомбени технологии миналата седмица. И макар Гроси да поиска вече от Ислямската република да уведоми инспекторите за новото разположение на урана, няма гаранция, че ще им бъде предоставен достъп до него, независимо дали примирието се задържи.

Комисията на иранския парламент за национална сигурност и външна политика по-рано тази седмица одобри рамката на законопроект, който ще изисква правителството да прекрати сътрудничество с МААЕ. Това ще означава спиране на взаимодействието с регулатора, „докато сигурността на ядрените обекти на страната не бъде гарантирана“, посочват от иранската новинарска агенция Mizan.

Иранските лидери критикуват МААЕ за това, че не е защитила правата на страната в рамките на Договора за неразпространение на ядрени оръжия – основополагащо споразумение, договорено преди половин век, чиято цел е да предотврати разпространението на атомно оръжие. То позволява на членовете по него, като Иран, достъп до ядрени технологии при условие, че не се опитват да ги използват за оръжия.

Тъй като голяма част от необходимата технология е с двойна употреба – с използване както за цивилни, така и за военни цели – договорът дава властта на МААЕ да определя дали ядреният материал се използва според изискванията.

Пратеникът на Иран в МААЕ Реза Наджфи заяви в понеделник, че по целостта на споразумението е нанесен „непоправим удар“ от решението на Израел и САЩ да бомбардират иранските ядрени обекти, а не да продължат с разговори за дипломатическо решение.

„Съществуващата рамка на договора се оказа неефективна“, коментира Наджфи пред репортери.

Но дори и правните и политически отношения между Иран и инспекторите на агенцията да не бяха влошени в резултат на военните действия – а те са – атаките по ядрените обекти така или иначе направи мониторинга далеч по-труден. Обектите във Фордо, Исфахан и Натанз – всеки от тях атакуван безмилостно от израелски и американски бомбардировачи през последните дни – са осеяни с локализирано химическо и радиологично замърсяване, което вероятно прави ключови инструменти за проверка на състоянието неефективни.

А високообогатеният уран все още е в неизвестност.