Европа преживя най-смъртоносното си лято досега. Коя страна беше най-тежко засегната?

Според нов доклад горещото лято в Европа вероятно е отнело живота на над 50 хил. души в градските райони, което го превръща в „най-смъртоносното в историята на наблюденията“, пише Euronews.

Изследователите са категорични относно причината: климатичните промени, предизвикани основно от изгарянето на изкопаеми горива, са отговорни за около две трети от тези смъртни случаи вследствие на екстремните горещини.

Тази оценка значително надхвърля предишните най-високи стойности - около 29 хил. смъртни случая през лятото на 2022 г. и 28 хил. през 2003 г. в обхванатите от модела райони.

Данните показват колко екстремни са били горещините, обхванали най-бързо затоплящия се континент в света между юни и август тази година. Поредица от горещи вълни доведе до повишаване на температурите в Западна Европа с 2,9°C над средните стойности за периода 1991-2020 г., като в някои дни отклонението достигна дори 12°C. Често бяха засегнати страни, които нито са свикнали с подобни температури, нито са подготвени за тях.

„Тези числа са напомняне, че по-горещите и екстремни лета оказват все по-тежко въздействие върху общественото здраве“, казва д-р Клеър Барнс, съавтор на проучването и изследовател на екстремните метеорологични явления и климатичните промени в Imperial College London.

„Зад тези статистически данни стоят реални хора, загубили живота си, и истински семейства, които скърбят за тях.“

Почти една трета от прогнозните смъртни случаи са настъпили по време на особено интензивната гореща вълна между 17 юни и 1 юли, когато температурите са били средно с 5,3°C над обичайните стойности.

Как е изчислен броят на смъртните случаи вследствие на летните горещини?

В изследването е използвано моделиране, за да се оцени броят на допълнителните смъртни случаи, свързани с горещините, през летните месеци от началото на века насам.

„Всъщност реалният мащаб на смъртността, причинена от горещините, не се наблюдава и измерва пряко“, казва д-р Малкълм Мистри, съавтор на изследването и асистент-професор по климатично и геопространствено моделиране в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM).

„Затова горещините често са наричани тих убиец, а броят на жертвите им се отчита непълно в редица региони по света.“

Учените са използвали температурни данни и моделиране, основано на историческата зависимост между горещините и смъртността, за да изчислят броя на жертвите през лятото на 2026 г. В анализа са взети предвид географските и природните особености, социално-икономическите фактори, достъпът до здравни услуги и връзката между температурата и смъртността за различните възрастови групи.

Моделът е приложен към 854 градски района в Европейския съюз (ЕС), Великобритания, Норвегия и Швейцария. Тези райони обхващат около 40% от населението на общо 30 изследвани държави.

За сравнение е използвано отделно изследване, обхващащо летните сезони от 2000 до 2025 г. Резултатите за тези години съответстват на официалната статистика, публикувана от националните здравни власти. Много европейски държави все още не са обявили окончателните данни за лятото на 2026 г.

След това изследователите са сравнили действително регистрираните температури с тези, които биха се очаквали при липса на глобално затопляне, причинено от климатичните промени. Така са оценили допълнителните смъртни случаи, предизвикани от затоплянето.

65% от допълнителните смъртни случаи, свързани с горещините през лятото на 2026 г. - или около 32 000 души - се отдават на климатичните промени, причинени от човешката дейност. В началото на века се е смятало, че на тях се дължат около 40% от смъртните случаи вследствие на горещините.

„Това е поредното напомняне както за неотложната необходимост от целенасочени мерки за защита на най-уязвимите хора от все по-екстремните горещини, така и за нарастващата нужда от бърз преход към отказ от изкопаемите горива, за да се забави темпът на промените и да се ограничи бъдещото затопляне“, посочва д-р Барнс.

Кой е най-застрашен от екстремните горещини?

Уязвимите групи хора са най-силно изложени на опасностите от екстремните горещини. Сред тях са хората със заболявания, възрастните и малките деца, както и онези, които не могат да се преместят на по-хладно място поради физически или социално-икономически причини.

Според изследването за лятото на 2026 г. хората на възраст 85 и повече години представляват приблизително половината от прогнозните смъртни случаи. Горещините обаче са засегнали и по-млади хора: изчислено е, че сред хората на възраст между 20 и 44 години има около 800 допълнителни смъртни случая, а общият брой на починалите под 65-годишна възраст е приблизително 6 хил.

Изследователите установяват и географски различия, като Южна Европа е регистрирала значително повече смъртни случаи, свързани с високите температури, отколкото Северна Европа.

Основната причина са по-високите температури в южните страни, но значение имат и други фактори, увеличаващи уязвимостта на населението.

„Сред тях са например по-високите нива на замърсяване на въздуха, недостатъчната зелена инфраструктура, достъпът до здравни услуги и системите за предупреждение за горещини“, обяснява д-р Гарифалос Константинудис, съавтор на изследването и асистент-професор в Imperial College London.

Безпрецедентното лято в Европа: коя страна беше най-тежко засегната?

Рисковете за общественото здраве вследствие на изключително горещото лято в Европа бяха огромни. Няколко правителства издадоха предупреждения за горещини, а в реално време бяха изготвяни оценки за смъртността, свързана с високите температури.

Според доклада за лятото на 2026 г. Италия е понесла най-големия брой допълнителни смъртни случаи вследствие на горещините - общо 13 303. Следват Франция със 7268 и Испания с 6824.

Дори традиционно по-хладни държави изпитаха сериозни затруднения заради жегите. Опасността беше допълнително увеличена от инфраструктура, проектирана за различни климатични условия, и от население, което не е свикнало с толкова високи температури.

В Германия са отчетени приблизително 6340 допълнителни смъртни случая, а във Великобритания - 4354.

„Исторически лятото е най-спокойният период за здравната ни система във Великобритания. Тази година обаче натоварването и напрежението бяха сравними с тези през особено тежък зимен сезон на вирусни инфекции“, казва Андрю Хартъл, професор по анестезиология в Imperial College Healthcare.

Точността на моделирането създава възможност здравните служби да се подготвят за екстремни явления, преди те да настъпят.

Освен че трябва да се намалят емисиите на парникови газове, за да се ограничи бъдещото затопляне, градовете могат да инвестират в повече зелени и водни пространства, които едновременно понижават температурите и подобряват качеството на въздуха.

Според авторите на изс ледването Северна и Западна Европа могат да почерпят опит от вече утвърдени решения в южната част на континента.

Сред тях са изграждането на климатични убежища, модернизирането на сградите, така че да издържат по-добре на горещините - например чрез поставяне на външни сенници и щори - и насърчаването на промени в поведението. Това включва проверка дали уязвимите съседи са добре, избягване на излизането в най-горещите часове на деня, сериозно отношение към предупрежденията за горещини, търсене на сянка и прием на достатъчно вода.

Все по-мрачни оценки

На този фон климатичният феномен Ел Ниньо вече задълбочава проблемите със сушите и наводненията, които водят до поскъпване на храните и допринасят за разрастването на горските пожари. Очаква се то да превърне 2026 г. в най-горещата година в историята на измерванията, измествайки 2024 г., според публикуван в четвъртък месечен анализ на изследователската организация с нестопанска цел Berkeley Earth.

Друга научна институция - Националната администрация на САЩ за океаните и атмосферата (NOAA) - прогнозира, че все още е малко вероятно 2026 г. да подобри температурния рекорд от 2024 г., но ще се нареди непосредствено след нея.

Ел Ниньо - естествено климатично явление, характеризиращо се с периодично затопляне на източната част на тропическия Тихи океан -  временно засилва причиненото от човека глобално затопляне, като в продължение на месеци прехвърля повече топлина и влага от океана към атмосферата. Сегашният климатичен модел наподобява предишните прояви на Ел Ниньо през 1997-1998 г. и 2015-2016 г. Тогава засушавания засегнаха Индонезия, Филипините и части от американския континент, докато в южните и западните райони на САЩ валежите бяха обилни. Сега обаче температурите са по-високи.

„Има известни доказателства, че в Тихия океан не са наблюдавани подобни условия от хилядолетие насам“, заявява Зийк Хаусфатър, изследовател в Berkeley Earth.

„Напълно е възможно това да се окаже най-силното проявление на Ел Ниньо за последните хиляда години“, казва той.

Berkeley Earth е една от няколкото научни организации, които поддържат бази данни за глобалните температури. Резултатите им обикновено се различават с не повече от една десета от градуса. Данните на Службата на Европейския съюз за изменението на климата „Коперник“, обхващащи периода до септември, показват, че 2026 г. е втората най-гореща година от началото на измерванията досега.

През януари Berkeley Earth оцени на 12% вероятността 2026 г. да изпревари 2024 г. и да стане най-горещата година в историята, но до май тази вероятност беше намаляла. Силата на Ел Ниньо обаче изненада мнозина с развитието си. Началото на явлението през юни бързо обърна тенденцията и сега вероятността се оценява на 96%. Очаква се Ел Ниньо да достигне пика си през декември.

Тъй като атмосферните температури реагират със закъснение на Ел Ниньо, учените са уверени, че 2027 г. ще бъде още по-гореща от настоящата.

Миналият месец е бил вторият най-топъл септември в света, като средната глобална температура е била с 1,65°C над нивото от прединдустриалната епоха.

През септември 2026 г. беше отчетено и третото най-голямо отклонение от нормата за всички месеци, отстъпващо единствено на септември 2023 г. и август 2026 г. 53 държави поставиха национални температурни рекорди. Югозападна Европа, включително Испания, Португалия и Италия, беше особено силно засегната от необичайно високите температури в края на лятото. Сингапур, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Буркина Фасо бяха сред осемте държави, в които националните температурни рекорди бяха надхвърлени с повече от 0,5°C.

Самото явление Ел Ниньо, което се измерва чрез температурата на морската повърхност в определен район на източната част на тропическия Тихи океан, надхвърли месечните стойности, достигнати преди това единствено през 2015 г. и 1877 г.