Анатомия на пазарната подмяна: Как тръжните манипулации изкривяват икономическия ред в България

Обществените поръчки представляват гръбнака на модерната държавна икономика, като служат за трансформиране на публичните ресурси в реални активи – от инфраструктурни проекти и болнично оборудване до дигитални услуги и културни инициативи.

Възлагането на обществени поръчки представлява съществен дял от БВП на държавите членки и има ключово значение за икономическия растеж, социалния напредък и изпълнението на основната цел на държавата да предоставя качествени услуги на своите граждани. По данни на Европейската комисия, средното ниво на разходите за обществени поръчки в рамките на целия Европейски съюз е около 14% от БВП. България се движи близо до или малко под тези средни нива.

Когато този механизъм функционира правилно, той е движеща сила за икономически растеж, иновации и социален напредък. Когато обаче започне да функционира координираното картелно поведение, то резултатът е системна ерозия на държавността. Тръжните манипулации не са просто процедурни нарушения, те са форма на организиран икономически паразитизъм, който изсмуква жизнените сили на националния бюджет и деформира конкурентната среда до нива, при които честният бизнес става невъзможен.

Снимка: Личен архив

Красимир Витанов е юрист с близо 20 години професионален опит в областта на конкурентното право, обществените поръчки и инфраструктурните проекти. Завършил е специалност „Право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Има квалификация „Мениджър по управление на инфраструктурни проекти“ към Международния център за обучения на ООН в Торино, Италия.

Професионалната му кариера започва в Комисията за защита на конкуренцията, където работи в дирекция „Обществени поръчки и концесии“ и участва в прилагането на законодателството в областта на конкуренцията и обществените поръчки.

В периода 2010–2014 г. заема ръководни юридически позиции в Агенция „Пътна инфраструктура“, включително като началник на отдел „Процесуално представителство и контрол на обществени поръчки“. През 2013 г. е избран за член, а впоследствие и за председател на Надзорния съвет на „Булгартрансгаз“ ЕАД.

С решение на Народното събрание през 2016 г. е избран за член на Комисията за защита на конкуренцията, където изпълнява мандат до 2025 г.

Към момента е адвокат в Софийската адвокатска колегия и лектор по теми, свързани с противодействието на тръжните манипулации, конкурентното право и обществените поръчки.

Пазарът на обществени поръчки в България в момента функционира в състояние на „конкурентно мрежово завладяване“.

Провеждането на тръжните процедури е често привидно, а победителят е предизвестен още преди публикуването на обявлението, а останалите участници имат единствено задача да легитимират избора чрез симулация на конкуренция. Това изкривяване води до „корупционен данък“, който според оценки на международни институции като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия (ЕК)* може да оскъпи договорите с до 60% над реалните пазарни нива.

Манипулациите не просто източват ресурси, те изтласкват иновативните и коректни предприятия, които отказват да участват в „нагласени мачове“. Това създава затворена система от „фаворизирани“ изпълнители, чиято основна компетентност не е качеството или ефективността, а умението да навигират в политико-икономическите лабиринти на властта. По този начин тръжните манипулации се превръщат в основен инструмент за захранване на икономически кръгове.

За да разберем мащаба на деформацията, е необходимо да разгледаме юридическото и икономическото определение на тръжните манипулации. Те се класифицират като най-тежката форма на хоризонтално споразумение – картел. Българското законодателство, чрез Закона за защита на конкуренцията – Чл. 15 от ЗЗК, и европейското право, чрез Договора за функционирането на Европейския съюз – Чл. 101 от ДФЕС, налагат обща забрана на всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения и съгласувани практики, които ограничават конкуренцията. В контекста на обществените поръчки, тези манипулации – известни международно като bid-rigging – представляват частни ограничения, насочени към предопределяне на избора на възложителя.

Тези практики са забранени per se (сами по себе си). Това означава, че антимонополният орган не е длъжен да доказва конкретен отрицателен резултат върху цените – самото съществуване на координация е достатъчно за реализиране на административнонаказателна отговорност. Глобата може да достигне до 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година, което теоретично би трябвало да действа възпиращо.

Манипулирането на търгове възниква най-често на пазари с малък брой участници, високи бариери за навлизане и хомогенни продукти. В България обаче наблюдаваме феномена на „институционално улеснената манипулация“. Възложителите често поставят дискриминационни критерии за подбор, които ограничават кръга от кандидати до точно определени фирми. Когато към това се добави и информационната асиметрия – ситуация, в която фирмите познават пазара и нуждите на възложителя по-добре от самия него – се създават условия за картелиране. Така се създават предпоставки за „конкурентно мрежово завладяване“. В тази среда манипулациите не са изключение, а правило, поддържано на институционално ниво.

Според данни на Европейската комисия и Сметната палата на ЕС, обществените поръчки с един участник остават ключов индикатор за ограничена конкуренция и повишен риск от картелизация. България традиционно се нарежда сред държавите с по-висок дял на процедури с ниска степен на конкуренция, което поражда системни съмнения относно ефективността на контролните механизми и прозрачността при възлагането. Разглеждането на конкретни казуси от периода 2016 – 2026 г. разкрива системния характер на тръжните манипулации в България. Данните от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и разследванията на неправителствени организации като Антикорупционния фонд (АКФ) предоставят неоспорими доказателства за дълбочината на проблема.

Разследването за картел при доставката на храна за лечебни заведения в София, инициирано по сигнал на народен представител през октомври 2025 г., е пример за манипулация в социално чувствителен сектор. Според предявените от КЗК обвинения през май 2026 г., три дружества са участвали в забранено споразумение. Механизмът на координация е включвал използването на трето лице – консултант, чрез когото фирмите са обменяли чувствителна търговска информация. Този подход позволява на участниците да координират ценовите си предложения и да разпределят поръчките за отделните болници, избягвайки пряка конкуренция. Този случай е пример, при който стремежът към неправомерна печалба се реализира за сметка на качеството на изхранване в болниците, което е част от лечебния процес и има пряк ефект върху обществения интерес.

В сектора на строителството и поддръжката на пътища тръжните манипулации са пример за негативното им финансово отражение върху публичния сектор с оглед големия финансовия ресурс, необходим за реализиране на инфраструктурните проекти. Спирането на търгове за мантинели на стойност над 1,25 млрд. лева през 2026 г. заради „нагласени параметри“ е признание за мащаба на пробива. Публичният сектор е одобрил Технически спецификации (задания), които фаворизират конкретни производители, и в същото време не гарнтират качествено изпълнение. Тук ролята на държавата е най-видна – тя е едновременно най-големият купувач и най-големият защитник на некачественото изпълнение. Този случай е емблематичен за т.нар. „инженеринг на документацията“ – процес, при който техническите спецификации са толкова специфични, че само един или двама „правилни“ кандидати могат да ги покрият.

Едни от най-емблематичните разкрития на КЗК през годините засягат серия от поръчки в общините Смолян, Велинград, Разград, Севлиево, Горна Оряховица, Елена и др. Проверката на участието на дружества в различни поръчки разкрива следните доказателства за картелиране: 

• Идентични IP адреси: Участниците са подавали офертите си от един и същ мрежов адрес в платформата ЦАИС ЕОП (Решение 1058 от 10.10.2024 г.). 
• Правописна симбиоза: В ценовите предложения на „конкурентите“ са открити абсолютно еднакви правописни и граматически грешки, които не се срещат в оригиналните образци на възложителите (Решение на КЗК № 761/27.06.2019 г). 
• Хронологичен синхрон: Офертите са подавани в рамките на броени минути, а структурата на текстовете е била идентична (Решение 1128 от 22.12.2016 г.).

Тези доказателства сочат, че документите на всички участници са били подготвени от един и същ човек на един и същ компютър – брутална демонстрация на незачитане на закона и сигурност в безнаказаността.

Разбира се, не всяка ограничителна техническа спецификация е доказателство за манипулация. В определени сектори – като отбраната, медицинското оборудване, критичната инфраструктура или високоспециализираните технологии – специфичните изисквания могат да бъдат продиктувани от стандарти за безопасност, оперативна съвместимост или обективна необходимост. Администрацията често работи под натиска на кратки срокове, нормативна сложност и ограничен експертен капацитет. Именно затова границата между професионално изготвената документация и преднамерено моделираните условия следва да бъде установявана чрез доказателства, а не чрез автоматични подозрения. Но когато „съвпаденията“ започнат да се повтарят системно — идентични оферти, едни и същи участници, повтарящи се печеливши модели, то това не би могло да бъде прието като „случайно събитие“, а като системно и преднамерено поведение.

Картелите в обществените поръчки  се реализират успешно поради неспособността или нежеланието на възложителите да действат превантивно. Държавните органи често биват обвинявани, че се активизират само под натиск, а през останалото време обслужват политико-икономически кръгове. Това поставя под въпрос ефективността на държавата в борбата с картелите в обществените поръчки и доколко антикорупционните инструменти се използват селективно, а не за защита на конкуренцията. Това дава основание да се заключи, че тръжните манипулации далеч надхвърлят мащаба на обикновените процедурни пропуски – те представляват целенасочено изкривяване на конкуренцията със сериозни и дългосрочни социално-икономически последици. Манипулирането на обществени поръчки е системно явление, което директно ощетява публичния ресурс и подкопава доверието в принципите на правовата държава.

Картелните споразумения налагат модел на пазарна капсулация, който напълно блокира достъпа на нови или по-малки участници до публичния ресурс. Те имат свои „лидери“ (подбудители), „администратори“ (които следят никой да не „кривне“ от уговорката) и „последователи“ (по-малки фирми, които се задоволяват с трохите от подизпълнението). Този йерархичен модел превръща конкуренцията в празна дума.

По този начин чрез открити обществени поръчки, гарантиращи привидно конкурентна среда, се осигурява разпределяне на бюджетни средства в полза на фаворизирани икономически субекти. Влиянието на тръжните манипулации върху националната икономика има значителен мащаб. Според АДФИ само за 2024 г. са проверени 2165 обществени поръчки, като при 519 от тях на обща стойност над 613 млн. лв., или при 24% са установени нарушения**. Ако приложим консервативния коефициент на оскъпяване от 20%, това означава, че над 122 млн. лева са потенциална щета за бюджета само за една година.

Ако институционалният подход към тръжните манипулации не се промени радикално, България е изправена пред икономическа стагнация и пълно разпадане на доверието в публичния сектор. Прогнозата за периода 2027-2030 г. ще донесе следните негативни ефекти:

• Риск от финансови корекции: Неразкритите картели по проекти, финансирани от ЕС, ще доведат до масирани финансови корекции, които ще трябва да се плащат от националния бюджет. 
• Изтичане на експертен потенциал и капитали: Сериозният бизнес ще продължи да напуска страната. 
• Инфраструктурен колапс: Продължаващото манипулиране на поръчките в пътното строителство ще доведе до пътища, които се нуждаят от ремонт още преди да бъдат официално открити.

Тръжните манипулации подкопават икономическата сигурност на страната по-ефективно от всяка чужда диверсия. В българската икономическа реалност се наблюдава тревожна тенденция, при която правните механизми нерядко се използват като средство за административен натиск и отстраняване на пазарни конкуренти, а тръжните манипулации придобиват системен характер.

Възложителите, които съставят нагласени спецификации, фирмите, които подават оферти от един и същ IP адрес, и регулаторите, които си затварят очите, са част от един и същ механизъм за разрушаване на бъдещето. Превантивни мерки в тази насока са осигуряване на прозрачност при изготвяне и провеждане на обществените поръчки, защитата на информаторите (whistleblowers) и реалната институционална независимост.

*Съгласно Известие относно инструментите за борба с тайните споразумения при възлагането на ОП (2021/С91/01) на ЕК.

**Съгласно Отчет за дейността на АДФИ за 2024 г.