Индексите в САЩ затвориха с малки повишения в сряда заради несигурността около Иран

Американските индекси затвориха с малки повишения в сряда заради продължаващата несигурност около мирните преговори за прекратяването на войната в Иран.

Индексът на „сините чипове“ Dow Jones Industrial Average добави 0,36% в рамките на сесията, или 182,6 пункта, до 50 644,28 пункта.

По-широкият бенчмарк S&P 500 нарасна със само 0,02% до 7520,36 пункта, а технологичният индекс Nasdaq – с 0,07% до 26 674,73 пункта.

Ръстът в секторите, ориентирани към потребителите, е компенсиран от спад в енергийните и финансовите акции.

„След силния ръст, при който S&P 500 се покачи с около 18%, а технологичният сектор – с 38% от дъната, достигнати на 30 март, не е изненадващо, че пазарът прави пауза и усвоява тези печалби“, коментира пред Investing.com Кийт Лърнър, главен инвестиционен директор и главен пазарен стратег в Truist.

По думите му, по-ниските цени на петрола помагат на някои от изоставащите области, като потребителските стоки и стоките от първа необходимост, да наваксат.

„По-голямата картина не се е променила, тенденцията все още е възходяща, но след толкова рязко движение бихме очаквали по-неравен път оттук нататък. Сезонът на отчетите, който беше ключов двигател за възхода на пазара, преминава и фокусът се измества към това какъв ще бъде следващият катализатор“, добавя той.

S&P и Nasdaq достигнаха нови рекорди във вторник заради технологичните акции и по-специално акциите на производители на чипове. С нарастващото търсене на процеси, задвижвани от изкуствен интелект, и изискването за повече изчислителна мощност, нуждата от високопроизводителни чипове за памет се увеличава значително.

На този фон акциите на Micron Technology във вторник достигнаха пазарна капитализация от 1 трлн. долара за първи път, като компанията се присъединява към южнокорейската Samsung Electronics.

Друго голямо име в производството на полупроводници от азиатската страна, SK Hynix, също влезе в клуба на компаниите с пазарна капитализация от 1 трлн. долара в сряда.

САЩ междувременно отхвърлиха публикациите на иранските държавни медии, че на Техеран е изпратен проект на първоначална, неофициална структура за меморандум за разбирателство, който би сложил край на военните действия. Според публикациите, Иран ще възстанови търговското корабоплаване през критичния Ормузки проток до нивата отпреди конфликта в рамките на един месец, а САЩ ще вдигнат военноморската си блокада на пристанищата и бреговата линия на Иран и ще изтеглят всички военни сили от околностите на страната.

Белият дом обаче отрече информациите и коментира, че публикациите са „пълна измислица“.

Непреките разговори между САЩ и Иран продължават, като имаше и нова размяна на огън във вторник. Американските военни заявиха, че са извършили „отбранителни“ удари срещу Иран, а Техеран заяви, че е отвърнал на удара.

„Те много искат да сключат сделка. Досега не са стигнали до нея. Не сме доволни от нея, но ще бъдем – или това, или просто ще трябва да довършим работата“, коментира Тръмп на заседание на кабинета в сряда.

„Дипломацията винаги е първият вариант и ние продължаваме да работим по това... Трябва да се постигне споразумение, искаме то да бъде постигнато, мисля, че има известен напредък и известен интерес и ще видим през следващите няколко часа и дни дали може да се постигне напредък“, посочи и държавният секретар на САЩ Марко Рубио на срещата.

На въпрос какво е текущото състояние на преговорите с Иран Тръмп отговори: „Справяме се много добре“.

Цените на петрола поевтиняха през деня заради надеждите за мир, макар и да се възстановиха частично от спадовете, след като Белият дом отрече иранските информации за меморандума. Фючърсите на суровия петрол сорт „Брент“, които изтичат през юли, поевтиняха с 4,6% до 95,03 долара за барел, под скорошните пикове над 100 долара за барел, но доста над нивата отпреди войната.

Ефективното затваряне на пролива, жизненоважен воден път, през който преминават една пета от световните доставки на петрол и газ, доведе до най-голямото прекъсване на доставките в историята. Рязкото покачване на цените на петрола доведе до инфлационен шок по целия свят, което накара трейдърите да повишат очакванията си за повишаване на лихвените проценти от централните банки.