Увеличават се проблемите, които подяждат световното господство на долара

Въвеждането на широкообхватните американски търговски мита преди година не разруши световната икономика. Нито пък свали долара от пиедестала му. Легионите от противници на зелените пари, които предвиждат края им на всяко десетилетие, излязоха в почивка. Но все пак може би са на прав път, пише колумнистът на Bloomberg Даниел Мос в материал.

Въпреки цялата си устойчивост американската валута става все по-изложена на сили, работещи за ерозиране на нейното световно господство. Това не предвещава предстоящ триумф на китайския юан или еврото и се простира отвъд поскъпването или поевтиняването на долара през дадена седмица или месец. Въпросът е дали ключовото световно лидерство на долара – лъвският пай от фактурирането е в американските пари и много трансгранични заеми са деноминирани в тях, както и стоки, включително злато, петрол и селскостопански продукти – не върви към края си.

Всяка съществена промяна би била дълбоко разрушителна във време, в което вече цари хаос: войната с Иран навлиза в третия си месец, цените на енергоносителите скочиха рязко – да не говорим за допълнителната несигурност от шокиращото решение на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да напуснат ОПЕК след шест десетилетия – и инфлацията пълзи нагоре.

Въпреки това година след като президентът Доналд Тръмп въведе митата си в т. нар.  Ден на освобождението и се очакваше да се случат много ужасни неща, няма световна рецесия и търговията се увеличава. След отстъпление от около 8% миналата година, доларът намери своята стабилност. Инвеститорите все още желаят американски активи, а зелените пари продължават да съставляват много по-голям дял от световните резерви от всеки възможен конкурент.

Фразата „Продай Америка“ (Sell America), която се използваше по това време, беше грубо преувеличение. Въпреки това позицията на долара може да прикрива някои значителни слабости.

За Стивън Камин и Марк Соубел, чиито кариери във Федералния резерв и Министерството на финансите им дадоха челни места по отношение на функционирането на долара, не е чак толкова голям риск възможността конкурентите да изместят долара скоро. Тяхната основна загриженост е, че основите на лидерството на долара се подкопават. Мислете за това по следния начин: основите се разяждат също както термити се нахвърлят на рамката на къща, казаха те в скорошна статия във Financial Times (и разширено в подкаста Macro Musings на университета „Джордж Мейсън“).

Преди няколко години Камин, бивш директор по международни финанси във Федералния резерв, и Соубел, който заемаше подобна позиция в Министерството на финансите, бяха доста оптимистично настроени относно ролята на долара. Не само като самоцел, но и по отношение на ползите, които валутата предоставя на САЩ: възможността да се вземат заеми сравнително евтино и да се използва силата на банковата система на САЩ като дипломатически инструмент. Последното се постига чрез санкциониране на „лоши играчи“ и, понякога, чрез укрепване на финансите на съюзниците чрез доларови суап линии.

Това поддържа долара. Но според двамата експерти мерките са изложени на риск. Те отбелязват намаляващия авторитет на САЩ като доверен съюзник и партньор, неспособността на политиците да овладеят все по-големия бюджетен дефицит, унищожаването на жизненоважни институции и посегателството срещу върховенството на закона. Постоянните атаки срещу независимостта на Федералния резерв, лошото положение на Върховния съд и намаляващият ентусиазъм за научноизследователска и развойна дейност също оказват влияние. „Докато преди няколко години би било трудно човек да си представи свят без лидерството на долара“, пишат те. „Сега човек лесно може да си представи подобен безпорядък, който ще се появи през следващите десетилетия“, посочват още.

Обърнете внимание на дългия период от време. САЩ все още се възползват от инертността на своите съперници. Всеки сериозен конкурент би трябвало да може да предложи същите силни страни като тези на долара, но без дисквалифициращите препятствия. Еврозоната например би трябвало да развие дълбок и централизиран пазар на облигации. За да се случи това, отделните европейски правителства ще трябва да се откажат от голямата степен на контрол върху националните си бюджети – нещо, което те не искат да правят. И Пекин ще трябва допълнително да разхлаби контрола върху капиталовите потоци и да даде на Китайската централна банка висока степен на автономност. Едва ли и двете валути биха могли да се справят, ако не възникне някоя мащабна криза.

Друг запознат отвътре, бившият министър на финансите Хенри Полсън, е силно притеснен за траекторията на САЩ. Полсън наскоро предложи властите да подготвят резервен план, за да предотвратят възможен бъдещ срив в търсенето на държавни ценни книжа. Подобно събитие би имало тежки последици, каза той пред Bloomberg Television. Това вероятно би било по-голямо смущение от финансовата криза от 2007-2009 г., с която Полсън и Федералният резерв трябваше да се справят.

Негативите се натрупват. Повечето трансакции на валутния пазар с оборот от 9,6 трлн. долара на ден включват долари. Валута, която постоянно трябва отблъсква заплахи срещу себе си, може да направи света още по-хаотичен. А той е достатъчно хаотичен и без това.