БРИКС не е заплаха за долара, САЩ са

Малко лидери могат да нападат въображаеми врагове със замаха на Доналд Тръмп. Той демонстрира това отново, когато наскоро поиска страните от БРИКС да се „ангажират“, че „нито ще създадат нова валута на БРИКС, нито ще подкрепят друга валута, която да замени могъщия щатски долар“. За ничия изненада това искане беше подкрепено от заплахата от повишаване на мита, пише колумнистът на Bloomberg Михир Шарма в материал.

Някои от неговите цели в групата, която първоначално включваше само Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, но се разшири по-рано тази година, побързаха да го успокоят. Южна Африка публикува официално изявление, за да потвърди, че не се планира създаването на обща валута, а външният министър на Индия настоя, че страните от БРИКС „нямат интерес от отслабване на щатския долар“.

Тези опити Тръмп да бъде успокоен обаче също така подчертаха от какво наистина трябва да се тревожи бъдещият президент на САЩ. Южноафриканците посочиха, че страните от БРИКС просто искат да извършват търговия в рамките на групата, използвайки валутите на страните членки. Дипломат номер едно в Делхи С. Джайшанкар описа това като напълно легитимна мярка за намаляване на риска.

Това може да не е възможно сега и честно казано може никога да не бъде. Международната търговия, дори между 10-те нации, които съставляват групата БРИКС, е адски сложна. Индия може да иска да купува повече руски петрол, например, но ако не намери купувачи в Русия за индийски стоки, търговията в рубли или рупии ще бъде неустойчива. Москва пък ще се окаже с рупии, които няма да знае как да похарчи.

Но не това е важното. Независимо дали е лесно или не, каквото и да каже или направи Тръмп, страните от БРИКС – и други като тях – ще продължат да търсят начини за уреждане на международни трансакции, без да използват долари. По този начин целта им не е да навредят на икономиката на САЩ или да оспорят първенството на долара. Те искат да отделят част от финансовата система, която да не е под властта на долара.

Страни като Обединените арабски емирства (ОАЕ), които отдавна служат като клирингови къщи за финансови сделки между противоположни геополитически блокове, се опитват да постигнат нещо подобно поне от десетилетие. Но целта стана по-неотложна в сегашното време, което все повече се определя от търговски войни и геополитически разделения.

В Ню Делхи никога не са били толкова ентусиазирани от това, колкото в други столици. Но индийските политици се чувстват засегнати от лавирането повече от десетилетие около санкциите на САЩ. Страната през последните няколко години дори е спряла да внася петрол от един от най-големите си търговски партньори, Венецуела, заради ограниченията на САЩ, посочва източник пред автора. Венецуела беше заменена от Иран, който скоро след това започна да създава същите проблеми. И сега Индия трябва да намери начин да води търговия с Русия. Стимулът да се създадат механизми за плащане, които не подлежат на надзор от страна на САЩ, е очевиден дори за най-западно ориентираните държавни представители в Делхи.

Въпреки че сложността на международната търговия затруднява замяната на долара, това също означава, че необходимостта от намиране на алтернативи, било то временни или частични, се усеща от все повече компании и държави. Броят на стоките с двойна употреба и финансовите корпорации, които са обект на американски санкции, се увеличава почти всеки месец.

Както при всички ограничения на пазара, това означава, че някой ще намери начин да направи пари, като гарантира, че търговията все пак се извършва. Дори до голяма степен подкрепяни от Запада институции като Банката за международни разплащания (БМР), която се контролира от множество централни банки, започнаха проекти, предназначени да прехвърлят стойност независимо от щатския долар - въпреки че БМР трябваше да прекрати усилията си преди няколко седмици след оплаквания от западни столици.

Не бяха правени такива опити, когато останалият свят гледаше на щатския долар като на общо благо. Държавите можеха да търгуват с него, да инвестират в него и свободно да го конвертират. В замяна САЩ получиха „прекомерната привилегия“ да контролират основната световна резервна валута. Това позволи на политиците да толерират дефицити от всякакъв вид, които биха съсипали по-малка сила.

Ако Тръмп иска да запази надмощието на долара, той трябва да признае, че неговата стойност не зависи от американската сила и заплахи, а от надеждността на САЩ. Прекомерната намеса – независимо дали чрез ad hoc санкции, вмешателство в политиката на Федералния резерв, едностранни мита или геополитически конфронтации – представлява много по-голяма заплаха за американската валута от всичко, което страните от БРИКС биха могли да измислят.