Светът още не може да преодолее зависимостта си от долара

Много централни банки и правителства по света искат да приключат със зависимостта си от долара. Не стигат далече обаче – освен когато са принудени.

Процентът на официалните валутни резерви, разпределени в щатски долари, в световен мащаб е бил 58,9 на сто през второто тримесечие на годината, показаха данни отпреди дни на Международния валутен фонд, като до голяма степен остава непроменен спрямо 25-годишното дъно, за пръв път достигнато през четвъртото тримесечие на 2020 г.

Макар че доларът служи като основа на международните финансови пазари, реакцията срещу глобализацията през последните години предизвика широки дебати за „дедоларизацията“. От началото на руската инвазия в Украйна, която нанесе нов удар върху установения ред, доларовите резерви са се свили с 2,9% въпреки скок в стойността на валутата. При постоянни валутни курсове спадът би бил 6,6%.

През юли само около 30% от износните сделки на Русия са били в долари или евро спрямо около 85% в началото на 2022 г., показва доклад на Руската централна банка. Това се дължи на скок на сделките в рубли и въвеждането на китайския юан. Държавният инвестиционен фонд на страната също спестява в юани, както и някои домакинства.

Наистина, някои мениджъри на резерви се обръщат към китайската валута, а президентът Си Дзинпин иска да насърчи този навик. Данните на МВФ показват, че резервите в юани са се утроили от 2016 г. насам.

Бразилия го прие като търговска и резервна валута, а президентът Луиз Инасио Лула да Силва наскоро призова развиващите се страни да се отдалечат от долара. Аржентина, която остана без долари след огромни плащания към МВФ, прибягна до размяна на юани с Народната банка на Китай в замяна на по-широко приемане на китайската валута. Това е иронично за държава, която обсъжда дали икономиката ѝ да не премине изцяло към долара като част от предизборната кампания за президент.

Да не забравяме и самия Пекин, който има гигантските резерви от 3,2 трлн. долара и изрично се стреми да се отдели от Запада. Американски данни показват, че Китай е намалил притежанието си на щатски държавни ценни книжа с 21% от януари 2022 г. насам.

И все пак промените изглеждат изненадващо малки предвид огромния шок за системата, управлявана от действията на САЩ миналата година за замразяване на руските задгранични активи. Както Елза Лингос, глобалният ръководител на валутната стратегия в RBC Capital Markets, казва в бележка до клиентите тази седмица: „Ако това е дедоларизация, тя се случва с абсурдно бавни темпове“.

Въпреки това делът на долара спада стабилно през последните 25 години, но това се случва в контекст на създаването на еврото през 1999 г. и дългото поскъпване на долара след финансовата криза от 2008 г. Мениджърите на резервите на централната банка са склонни да намаляват разпределението си на долари винаги, когато зелените пари са силни, за да избегнат да се опарят от надценена валута. Този голям стремеж към диверсификация през последните години се дължи основно на търсенето на по-висока доходност в други западни валути, например канадски и австралийски долари.

В крайна сметка, само държавите, които са имали малък избор, например Аржентина и Русия, са предприели сериозни действия, за да заобиколят САЩ. Въпреки заявените намерения на Бразилия 80% от резервите ѝ все още са в долари.

Има и малко доказателства, че Китай наистина се отдалечава от американските активи. Голяма причина за намаленото притежание на американци ДЦК е ударът върху цените на облигациите от по-високите лихви. Според Бред Сетсър, старши научен сътрудник в Council on Foreign Relations, едновременното увеличаване на притежанията в Белгия и Люксембург също предполага, че някои активи просто са се преместили в офшорни зони.

В същото време данните за платежния баланс сочат, че китайските държавни банки насочват приходите към американските ДЦК обратно към САЩ под формата на по-високодоходни ценни книжа, обезпечени с ипотеки.

Разбира се, въоръжаването на американската парична система срещу Русия миналата година вероятно ще доведе до още райони с дедоларизация в дългосрочен план, особено ако напрежението с Китай се засили още повече. Възходът на недоларовите системи за трансгранични плащания – особено за плащане на петрол – показва, че държавите са наясно с геополитическата нужда от алтернативи.

Истинският измерител за силата на долара обаче не е тежестта му в чуждестранните резерви и търговските фактури, а ролята му на предпочитана валута за международни дългови емисии и убежището, към което инвеститорите бягат във времена на бедствие. Детайлно погледнато, зависимостта от зелените пари е навик, спрямо който светът показва много малко признаци за преодоляване.