Федералният резерв се нуждае от по-добра, а не от по-малко комуникация

Една от първите задачи на Кевин Уорш като нов председател на Федералния резерв ще бъде да реши как да промени комуникационните практики на централната банка на САЩ, пише Бил Дъдли за Bloomberg. В своите публични изявления и в изслушването си пред Банковата комисия на Сената, Уорш е изложил три основни възражения срещу начина, по който Фед формулира своите позиции:

Фед комуникира твърде много. Председателят е намеквал, че може да не подкрепя провеждането на пресконференции след всяко заседание на Федералната комисия по операциите на открития пазар (FOMC), а вместо това такива да има само когато представителите на Фед имат нещо важно и ново за съобщаване. Той също така е посочвал, че има твърде много говорители от Фед, които прекалено често коментират икономическите и лихвените перспективи. Според него това създава объркване, а не яснота.

Фед трябва да спре да използва „forward guidance“ (насочване за бъдещата парична политика). Според Уорш тази практика забавя реакцията на Фед, когато икономическата перспектива се промени, като увеличава риска промените по паричната политика да закъснеят спрямо развитието на икономиката.

„Dot plot“ (точковата диаграма) в Обобщението на икономическите прогнози (SEP), която показва прогнозите за лихвите на 19-те участници във FOMC, не бива да се ползва повече. Като поставя прекалено голям акцент върху „базовата“ прогноза, тя затруднява промяната на курса, когато перспективите се променят, смята Уорш.

На първото си заседание като председател на Фед на 16-17 юни Уорш действително не представи собствена прогноза за бъдещите движения на разходите по заемите. „Практиката на тази комисия е участниците в нея да представят своите прогнози и аз насърчих колегите си да продължат да го правят. Аз обаче се въздържах да давам собствени прогнози, в съответствие с дългогодишните ми възгледи относно тях, поне в сегашния им вид“, каза той в сряда.

Новият ръководител обеща също така да промени начина, по който Фед комуникира с обществеността, и първата видима стъпка беше значително съкратеното изявление след заседанието. Преди неговото идване тези документи обикновено надхвърляха 300 думи и съдържаха стандартни формулировки, които инвеститорите внимателно анализираха. Този път съобщението беше само 130 думи - кратко, ясно и с минимална двусмисленост.

Въпреки че тези възражения имат значителни основания, въпросът може да се формулира по различен начин: желаната цел трябва да бъде по-добра, а не по-малко комуникация.

Ключовото е пазарните участници и обществеността да разбират целите на Фед - 2% инфлация и заетост на най-високото устойчиво ниво, съвместимо с тази цел - както и как централната банка вероятно ще реагира, за да ги постигне при промяна на икономическите условия. С други думи, реакционната функция на паричната политика на Фед.

Разбирането на тази реакционна функция е особено важно в САЩ, защото въздействието на паричната политика върху икономиката се предава основно косвено чрез финансовите условия - като цените на акциите, доходността по облигациите, кредитните спредове и курса на долара - а не директно чрез основната лихва.

Ако инвеститорите разбират по-добре как Фед ще реагира на промени в икономическите перспективи, те могат да включат тези очаквания в цените на акции и облигации. Така финансовите условия се адаптират към текущата икономическа информация по начин, съответстващ на очакваната реакция на Фед. Това прави трансмисията на паричната политика към реалната икономика по-ефективна, защото финансовите условия предварително „предвиждат“ реакцията на Фед, и по-бърза - защото се адаптират преди реалните действия на централната банка - като намалява дългите забавяния на промените в паричната политика.

Три промени в комуникацията на Фед биха могли да засилят тази връзка:

Да се премахне forward guidance, когато Фед не е при нулевата долна граница на краткосрочните лихви. Когато лихвите не са на нула, няма особена причина за публикуването на тези насоки. Ако перспективите се променят, очакваният път на паричната политика също трябва да се промени. В този случай бъдещите насоки, както правилно отбелязва Кевин Уорш, могат само да забавят Фед.

Обратно, при нулевата долна граница forward guidance може да е полезна практика, защото осигурява допълнителен стимул, когато лихвите не могат да се намаляват повече. Но и тогава има недостатък - FOMC може да се окаже „заклещена“ в обещания, които вече не съответстват на икономическите условия, или да закъснее с реакцията, както през 2022 г., когато Фед реагира бавно с повишения на лихвите.

Да се намали значението на SEP (Обобщението на икономическите прогнози). SEP има два основни проблема. Първо, поставя прекалено голям акцент върху „най-вероятните“ прогнози и медианата им. Второ, дава малко информация за реакционните функции на участниците във FOMC. От прогнозите и „dot plot“-а не може да се разбере дали различията между членовете идват от различни икономически очаквания или от различни реакции на политиката.

Пълното премахване на SEP без алтернатива би било трудно, защото би означавало крачка назад от прозрачността. Както е отбелязвал бившият председател Джером Пауъл: „Не можеш да победиш нещо с нищо.“

Да се публикуват прогнозите на централните банкери с алтернативни сценарии. Това би помогнало да се разбере как паричната политика би се променила при различно развитие на икономиката спрямо базовия сценарий. Това също би позволило на FOMC да реагира по-гъвкаво, когато базовата прогноза се окаже грешна. В много случаи причините за промяна вече биха били добре разбрани и Фед би могъл да реагира по-рано и по-решително. Настоящата ситуация, при която размерът и продължителността на енергийния ценови шок остават силно несигурни, ясно показва ползата от алтернативни сценарии.

А какво да кажем за проблема с „какофонията“ от говорители на Фед? Макар да е факт, че броят и честотата на изказванията понякога е прекалено голям и може да обърква, има и аргументи в обратната посока.

Първо, „мъдростта на тълпата“ - основа на прогнозните пазари - предполага, че повече гледни точки, включващи по-широк набор от информация, водят до по-добри резултати.

Второ, когато представители на Фед не са единодушни публично, това може да сигнализира повишена несигурност или предстояща промяна в политиката.

Трето, качеството на кадрите във Фед зависи и от привлекателността на работата. Ако например се „заглушат“ ръководителите на регионалните клонове на Фед, качеството на кандидатите вероятно ще спадне. Най-добрият начин за справяне с множеството гласове е да се фокусира вниманието върху най-важните говорители - председателя и в по-малка степен двамата заместник-председатели, които работят тясно с него.

Кевин Уорш трябва да се стреми към по-добра, а не към по-малко комуникация. Това не само би подобрило провеждането на паричната политика, но и би засилило отчетността, доверието и легитимността на институцията. Това от своя страна би подкрепило независимостта на Фед - необходима предпоставка за една успешна централна банка.