Носталгията продава: Завръщането на касетките следва бума на винила за 1 млрд. долара

В лондонския универсален магазин Selfridges, сред стилен набор от гигантски телевизори, смартфони и компютърни принадлежности, правоъгълен касетофон с размерите на уокмен стои в стъклена витрина като музеен експонат. Само че това не е артефакт от 80-те години на миналия век – това е скорошен модел с лимитирана серия, вдъхновен от Елвис Пресли, и се продава на дребно за 159 паунда (212 долара) за целия пакет, включващ коледния албум на Елвис от 1957 г.

Създаден от компанията We Are Rewind – рожба на двама френски предприемачи, касетофонът заедно с по-големия си брат с размерите на бумбокс е част от възраждането на физическата музика, превърнало винила в пазар за 1 млрд. долара в САЩ за първи път от 1983 г., пише в материал за Bloomberg коментаторът Лионел Лорен.

Стриймингът на музика чрез платформи като Spotify или Deezer е очевидно най-печелившият сред музикалните формати с дял от около 70% от пазара спрямо около 17% за физическите носители. Но физическите продажби растат по-бързо: според данни на Luminate, миналата година в САЩ са продадени почти 450 хил. касетки.

Завръщането на музикалните касети е доказателство, че носталгията продава: ретро технологиите са навсякъде в момента – пишещи машини, фотоапарати Polaroid и стационарни телефони, достъпни на премиум цени. Това може да е малко озадачаващо за онези от нас, които са преживели тези неща за първи път и нямат желание да се връщат към скъсаната лента, пренавиването и покритите с пяна метални слушалки (които също имаха своите 5 минути слава). Но наистина изглежда, че демографската група от Поколение Z (родените между 1997 г. и 2012 г.) е най-склонна да възроди технологии, които никога не се е налагало да използва.

По-интересната част е опитът да се обясни защо. Проучване на изследователската фирма MiDIA миналата година установи, че младежите между 16 и 24 години купуват физически албуми не само за да ги слушат, но и за да ги притежават и показват. Друго проучване на Vinyl Alliance установи, че повечето купувачи от Поколението Z предпочитат да пазаруват във физически магазини. „Има желание да се избяга от Spotify и да се върнем към физическата страна на нещата“, казва съоснователят на We Are Rewind Матийо Мазиер. Това не е само музикален въпрос: независимите книжарници се завръщат в САЩ, а британската верига Waterstones отчете увеличени продажби миналата година. Въпреки всички новини за смъртта на четенето печатните книги остават по-лесни за споделяне и подаряване от електронните си алтернативи.

Така че, макар софтуерът наистина да изяжда света, както Марк Андреесен някога предсказа, той се не успява да измести напълно физическите носители. Стрийминг платформи като Spotify и Netflix очевидно са успели да направят абонаментния модел „all-you-can-eat“ (т.е. плаща се месечен абонамент без ограничения, бел. ред.) доминиращ, но има признаци на забавяне на растежа и застой в ангажираността с превръщането на съдържанието в стока. Рискът от умора от стрийминга нараства, докато повишаването на цените се превръща в норма въпреки усещането за понякога еднообразно потребителско преживяване. Между декември и януари 37% от абонатите от Поколението Z в САЩ са заявили, че са отменили абонамента си за поне една стрийминг услуга, според аналитичната фирма Civic Science. (Въпреки че трябва да се отбележи, че месечният брой потребители на Spotify наскоро достигна рекордно високо ниво.)

Ще промени ли нещо изкуственият интелект, сочен като отговор на поевтиняващите акции на Spotify? Инструменти за музика с изкуствен интелект като Suno предизвикаха интерес, а Spotify подписа сделка с Universal Music, за да могат абонатите ѝ законно да правят кавъри и ремикси с помощта на AI. Оптимистите очакват това да превърне пасивните слушатели в ангажирани потребители. Но светът вече е наводнен от АІ музика – Deezer казва, че изкуственият интелект е отговорен за над половината от ежедневните качвания на платформата. Всичко, което изглежда е направил АІ досега, е да разбуни духовете сред изпълнителите, ощетени вече от намалелите хонорари, и да отчужди по-младите слушатели.

Подобна настройка вероятно означава по-голям растеж на физическата музика в бъдеще. Разбира се, възраждането на музикалните касетки вероятно ще остане ниша за познавачи – от We Are Rewind казват, че са продали около 70 000 устройства през последните пет години – и стриймингът остава най-рентабилният начин за достъп до записаната музика. Но променящите се вкусове на потребителите и звукозаписните компании, търсещи повече премиум приходи, изглежда дават предимство на хардуера със сриването на бариерите пред създаването на музика. Вижте скорошния скок в продажбите на скромния компактдиск начело с K-Pop изпълнителите, които го превръщат в колекционерска стойност.

Истинският обрат би бил, ако дори АІ елитът реши, че комбинацията от хардуер с генерирани от изкуствен интелект мелодии е мястото, където трябва да направят залозите си. След като OpenAI инвестира 6,5 млрд. долара в първото си устройство, за което се твърди, че представлява интелигентен високоговорител без екран, предназначен за дома, може би тези касетофони с Елвис все пак ще се окажат изправени пред по-убедителна роботизирана конкуренция.