Слънцето, вятърът и термопомпите могат да заличат зависимостта на ЕС от втечнен газ

Ако Европейският съюз (ЕС) иска да постигне енергиен суверенитет, той трябва да ускори развитието на възобновяема енергия и термопомпи, вместо да се обвързва с внос на природен газ, изтъква Институтът за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) в нов доклад, цитиран от Euronews.

Мозъчният тръст твърди, че разширяването на вятърната и слънчевата енергия, както и на термопомпите, е най-ефективното дългосрочно решение, като изчислява, че през 2024 г. тези технологии са изместили 8,8 млрд. кубически метра втечнен природен газ (LNG), приблизително еквивалентно на две трети от вноса на катарския LNG в ЕС през същата година.

Ако блокът постигне своите цели за внедряване на тези зелени източници през следващите пет години, търсенето на газ може да спадне с около 25% до 2030 г., спестявайки два пъти обема на LNG, който Европа потенциално би могла да внесе от Катар.

„IEEFA изчислява, че постигането на целите на ЕС за инсталиране на поне 4 милиона термопомпи, 75 GW слънчева енергия и 22 GW вятърна енергия годишно през следващите пет години би могло да намали търсенето на газ с около една четвърт до края на 2030 г.“, пишат авторите.

Те твърдят, че макар ЕС успешно да намалява зависимостта си от руския газ след нахлуването на Москва в Украйна, той е заменил една уязвимост с друга, като рязко е увеличил вноса на LNG, главно от Съединените щати и Катар.

Но както посочва проучването, заместването на руския газ с втечнен газ от други страни просто измества зависимостта на Европа към различни доставчици, които са уязвими към геополитически рискове.

Вносът на LNG в ЕС се е увеличил с 84% между 2021 и 2025 г., излагайки блока на геополитически сътресения, като например скорошните щети по експортните съоръжения на Катар и напрежението в Ормузкия проток.

Проучването предлага ЕС да се стреми да елиминира нуждата от вносен газ и да удвои усилията си в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като основен отговор на климатичния и енергиен преход, твърдейки, че те са станали централни за енергийната сигурност.

Тъй като ЕС се готви да забрани вноса на руски газ от 2027 г., а едновременно с това страда от нестабилността в Близкия изток, мозъчният тръст подкрепя последните амбиции на Европейската комисия (ЕК) за електрификация, като същевременно одобрява възобновяемата енергия и термопомпите като стратегически активи за сигурност.

Нарастващото предимство на Китай

Анализът на IEEFA обаче се основава на оптимистични предположения, че ЕС ще постигне амбициозните цели за внедряване на ВЕИ и термопомпи и ще продължи да инвестира в електрически мрежи.

Целите на ЕС за чиста енергия изискват ВЕИ да съставляват поне 42,5% от потреблението на енергия на блока до 2030 г., с амбициозна цел от 45%, което подкрепя обвързващата му цел за климатична неутралност до 2050 г.

Въпреки това чистата енергия е представлявала 26,2% от потреблението на енергия в ЕС през 2025 г., което все още е доста под целта на блока.

Освен това проучването не оценява бариери като забавяния при издаването на разрешителни, високата цена на термопомпите, претоварването на мрежата и политическата съпротива, които биха могли да забавят прехода.

Тук идва и въпросът относно Китай. В неотдавнашен анализ Oxford Economics твърди, че енергийната криза в Европа, причинена от войната на САЩ и Израел срещу Иран, създава голяма стратегическа възможност за Пекин.

Години на индустриална политика дадоха на китайските фирми доминираща позиция в световното производство на слънчеви панели, батерии, електрически превозни средства, компоненти за вятърни турбини и термопомпи, което позволи на Китай да овладее голяма част от инвестициите, вливащи се в енергийния преход.

Според мозъчния тръст китайският износ на технологии за чиста енергия се е ускорил след конфликта, особено към Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.

В крайна сметка докладът предупреждава, че докато Европа се опитва да сложи край на една зависимост, рискува да изпадне в друга: дори когато страните от ЕС намаляват експозицията си към нестабилните пазари на изкопаеми горива по-бързо, отколкото се смяташе за възможно, те биха могли да станат още по-зависими към китайското производство и вериги на доставка.