Европа се връща към волатилността в сянката на скъпия петрол

Европейската икономика е изправена пред нова порция несигурност след декларацията на Доналд Тръмп, че примирието между САЩ и Иран е приключило, съобщиха представители от региона. Провалът тласна петролните цени нагоре, което е пореден удар върху настроенията точно когато ефектите от началната фаза на войната започнаха да отшумяват, пише Bloomberg. Малко по-късно Тръмп засили несигурността, заявявайки, че преговорите продължават, което отново върна цената на петрола на червена територия. За седмицата обаче сортът Брент" поскъпва с около 5%, изчислява Ройтерс. 

„Когато енергийните цени се покачват“, върху икономиката се оказва допълнителен натиск, заяви холандският финансов министър Елко Хайнен в четвъртък (9 юли) в Брюксел. „Това не е добро развитие“ макар и един Иран, въоръжен с ядрено оръжие, също да е нещо лошо за света, добави той.

Разпалването на напрежението в Близкия изток показва защо политиците в Европа бяха толкова неспокойни за меморандума на САЩ с Иран за спиране на бойните действия. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече изпращаше сигнали, че може да повиши отново лихвените проценти след хода от юни, а инвеститорите увеличиха залозите за затягане на паричната политика изказването на Тръмп.

В реакция на американския президент президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви, че той и колегите му сега са „отново там, откъдето започнахме“.

Инфлацията намаляваше. Показателят за 21-членната еврозона достигна 2,8% миналия месец, все още над целта от 2%, но далеч под очакванията, тъй като ценовият спад на енергийните пазари се отрази и на горивата. Сега обаче вторичните ефекти, от които се страхуваха в ЕЦБ, включително исканията на работниците за по-големи увеличения на заплатите, станаха по-вероятни.

Инфлацията в еврозоната се забавя повече от очакваното (обща инфлация, основна инфлация, инфлация при услугите). Графика: Bloomberg LP

Подновената загриженост за цените идва в момент, когато финансовите министри се готвят да обсъдят по-голяма бюджетна гъвкавост за европейските страни в опита им да смекчат ефекта от високите енергийни цени върху физическите лица и бизнеса.

Миналия месец Европейската комисия реши да позволи на държавите да се отклонят от фискалните правила при нужда заради кризата. Сега страните могат да харчат до 0,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за мерки, свързани с енергетиката, без това да се отчита към правилото на ЕС за 3% дефицит. Това включва разходи за ядрена енергия, съобщи Bloomberg по-рано в сряда.

Има обаче и добри новини. Според германски данни от началото на седмицата може би се вижда края на неразположението, обхванало най-голямата европейска икономика. Притеснението ще бъде в най-добрия случай по-слабо разширяване, тъй като потребителите и предприятията намаляват разходите си в отговор на по-високите сметки за електроенергия.

Европейската икономика „все още е обгърната от голяма несигурност и нестабилност“, посочи еврокомисар Валдис Домбровскис. „Но като цяло виждаме, че европейската икономика се оказва устойчива пред лицето на този шок в доставките на петрол и газ“, допълни той.