Целта на НАТО за инфраструктурни разходи може да генерира 822 млрд. евро в Европа

Ангажиментът на страните от НАТО да изразходват 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за инфраструктура, свързана с отбраната, би могъл да осигури икономически тласък за страните в Европа в размер на 822 млрд. долара и да създаде 4,4 млн. нови работни места. Това показва съвместен анализ на консултантската фирма EY и DekaBank.

През следващите десет години европейските страни членки на НАТО ще увеличат значително разходите си за отбрана. В допълнение към преките разходи за отбрана, които ще нараснат до 3,5% от БВП, допълнителни 1,5% ще бъдат инвестирани в проекти, свързани с инфраструктурата, като например адаптиране на транспортната инфраструктура, гражданска защита и кибер- и мрежова сигурност. За да постигнат тази цел, европейските страни трябва да инвестират 320 млрд. евро годишно, като само Германия трябва да вложи 62 млрд. евро, подчертават авторите на анализа.

Тези инвестиции ще стимулират значителен икономически растеж в европейските страни, възлизащ на 822 млрд. евро годишно, 131 млрд. евро от които ще бъдат в Германия. Всяко инвестирано евро ще генерира общ икономически тласък от приблизително 2,51 евро, подчертава докладът.

Очакваните инвестиции ще бъдат от полза предимно за строителните компании, компаниите за информационни и комуникационни технологии, логистичните компании, както и за секторите на електрониката и електротехниката.

Очакват се и значителни ефекти върху заетостта. Планираните инфраструктурни инвестиции, при условие че бъдат осъществени по предназначение в допълнение към вече планираните такива, ще създадат общо 4,4 млн. работни места, почти 1,8 млн. от които ще бъдат директно в инфраструктурния сектор, както и подобен брой в сектора на доставчиците.

Близо 723 хил. от тези работни места ще бъдат създадени в Германия.

„Инвестициите в инфраструктура - ​​от мобилност и енергетика до пристанища, летища, убежища и киберсигурност - формират гръбнака на военните способности. И ще видим огромно увеличение на тези инфраструктурни инвестиции през следващите години, тъй като европейските страни от НАТО са се ангажирали с това“, изтъква Ян Фридрих Калморген, партньор в EY-Parthenon, специализиран в геостратегия и отбрана.

По думите му тези инвестиции в инфраструктура, свързана с отбраната, ще имат значителни икономически ефекти и ще бъдат от полза за националните икономики като цяло.

Очакват се значителни ефекти върху БВП, който като цяло ще се увеличи с около 1,5 на сто. Освен това само в Германия годишно ще се генерират допълнителни 17,2 млрд. евро приходи от данъци и осигурителни вноски.

 „Предстоящите инвестиции в инфраструктура, свързана със сигурността, могат да дадат на Германия и Европа точно този икономически тласък, от който имат нужда в момента. Същевременно те предлагат възможност за цялостна модернизация в областта на логистиката, транспорта и енергетиката и устойчиво засилване на конкурентоспособността на Европа като място за правене на бизнес“, изтъква от своя страна Сандра Круш, управляващ партньор на EY-Parthenon за Германия.

Високите инвестиционни нужди и ангажиментът на европейските страни от НАТО обаче се сблъскват със структурни пречки. Дори днес се наблюдава значително натрупване на инвестиции както в Германия, така и в цяла Европа. Следователно обещаните инфраструктурни инвестиции представляват огромно предизвикателство, както финансово, така и по отношение на възможно най-бързото им прилагане, изтъкват авторите.

Налице е голямо търсене на частен капитал, подчертава д-р Матиас Дане, бивш член на борда на DekaBank и управляващ директор на RE-Fence, консултантска фирма за инвестиции в отбраната.

„Държавата няма да може сама да поеме високите разходи за инвестиции във военна инфраструктура. Търсената устойчивост е непостижима без частен капитал. Моделите на публично-частно партньорство, които са непопулярни сред германските власти, но отдавна са успешно установени в чужбина, са незаменими за постигането на тези цели“, категоричен е Дане.

Това решение е особено подходящо за инфраструктурата с двойно предназначение в секторите на енергетиката, мрежите, логистиката и комуникациите, където частният капитал позволява по-бързо увеличаване на мащаба.

Калморген вижда допълнителни предизвикателства пред тези инвестиции.

„Голяма част от инвестициите в инфраструктура, свързана с отбраната, са в дългосрочни инфраструктурни проекти, натоварени от дълги срокове за изпълнение, сложни процедури за одобрение и ограничена краткосрочна мащабируемост. Поради тази причина са необходими подходящи институционални и регулаторни рамки, включително ускорено одобрение, координирано гражданско-военно планиране и по-силна европейска координация по отношение на трансграничната инфраструктура“, категоричен е той.