Стремежът на НАТО към по-високи разходи за отбрана притиска бюджетите в Европа

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте ще настоява на срещата на върха на алианса тази седмица страните членки да спазят обещанието си да увеличат разходите за отбрана. Но напредъкът е неравномерен и усилието вече подлага на натиск някои национални бюджети, пише Ройтерс.

Притиснати от американския президент Доналд Тръмп, страните ченки на военния пакт от 32 държави приеха на миналогодишната си среща на върха да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г., малко повече от два пъти от общото ниво за европейските страни и Канада през 2025 г.

Но оттогава се оформиха два легара – единият, ръководен от Германия и повечето скандинавски и източноевропейски страни, които намериха фискално пространство да увеличат разходите, и другия лагер, в които са редица големи играчи, затруднени да постигнат това.

„Великобритания например не се справя. Франция и Италия – също“, коментира Гунтрам Волф, старши сътрудник в икономическия институт Bruegel, за трите най-големи икономики в Европа след Германия.

НАТО твърди, че европейските страни членки и Канада са вложили допълнителни 90 млрд. долара за отбрана в реално изражение миналата година спрямо 2024 г., тъй като се стремят да повишат основните си военни разходи до 3,5% от БВП до 2035 г. чрез още 1,5% от БВП за разходи, свързани със сигурността.

Преди срещата на върха Рюте подчерта, че новите разходи от миналата година възлизат на 319 млрд. долара в номиналнo изражениe и че има „силен ангажимент“ за достигане на общата цел от 5% навреме.

Германия ще използва промяна на правилата, която освобождава разходите за отбрана от строгите ограничения за вземането на дълг, за да удвои разходите си до над 200 млрд. евро до 2030 г., показва проектобюджет, видян от Ройтерс и преди да бъде прегледан от кабинета.

Полша, Литва и Естония - страни, където възприятието на заплахата от Русия е най-силно изразено, вече са постигнали значителен напредък в изпълнението на новите цели, като Варшава задели 4,3% от БВП за отбрана миналата година.

Частично неосигурени

В други страни стремежът се натъква на политически и фискални затруднения.

Миналата седмица Великобритания обяви планове за допълнителни 15 млрд. паунда (20,01 млрд. долара) под формата на разходи за отбрана, частично финансирани със съкращения в други области. Но се оказа, че една трета от тези средства все още не са осигурени, което създава предизвикателство с бюджета за вероятния нов премиер Анди Бърнам.

По-същественото е, че планът беше критикуван от политици от опозицията и бивши военни ръководители, тъй като не посочва кога разходите за отбрана ще достигнат 3% от БВП на път към постигането на ангажимента от 3,5% от БВП до 2035 г.

„Разходите за отбрана вероятно ще останат един от големите фискални проблеми пред Великобритания в средносрочен план“, коментира Макс Варнер, старши икономист в Institute for Fiscal Studies.

Италианският премиер Джорджа Мелони по план ще заяви на срещата на върха, че Рим, макар и страната с един от най-високите дългове в Европа, ще увеличи основните и неосновните разходи за отбрана до 2,8% от БВП през 2026 г., или с около 0,71 процентни пункта повече от миналата година.

Но тъй като по-високите разходи за отбрана са непопулярни сред много избиратели преди парламентарните избори догодина, по-голямата част от увеличението ще дойде от местни разходи за отбрана като полицейски задължения.

Планове, обявени от Франция през април, ще повишат разходите за отбрана до 2,5% от БВП до края на десетилетието спрямо около 2% сега, въпреки че страната се опитва да върне общия си дефицит в унисон с правилата в еврозоната – трудна бюджетна цел преди президентските избори догодина.

Междувременно социалистическото правителство в Испания не смята да промени отказа си да харчи повече от 2,1% от БВП за отбрана, като новите ресурси ще бъдат силно насочени към технологии с цивилно приложение.

Опасения за промишления капацитет

Представители на НАТО поставиха под съмнение твърдението на три страни – Чехия, Словения и Албания, че са изпълнили старата цел на алианса за 2% от БВП и поискаха от тях да направят преглед и да внесат отново данните за разходите си.

„За нас предизвикателството е да гарантираме, че Съюзниците остават на надеждния път към постигането на ангажимента от 3,5%. Ако продължавате да се хвалите с 2%, значи не сте на надежден път“, казва високопоставен представител на НАТО.

Волф от Bruegel отбелязва, че за разлика от срещата на върха миналата година в Хага европейските лидери могат да погледнат Тръмп в очите и да заявят, че са положили усилия да поемат част от бремето на войната в Украйна, която показа, че е способна да устои на руското настъпление.

Но макар европейските общества да започнаха да приемат, че повече пари трябва да бъдат заделени за отбрана, някои наблюдатели твърдят, че доставчиците на оръжия ще трябва да бъдат убедени, че разходите за отбрана на правителствата ще останат високи, преди да направят нужните инвестиции за увеличаване на капацитета си.

„Имаше живот преди Тръмп и ще има живот след него, така че целта от 5% може да се промени по всяко време“, казва Ана Боата, ръководител на икономическите анализи в Allianz Trade.

„Затова смятам, че има лек скептицизъм от европейските отбранителни компании към действително увеличаване на инвестициите, за да засилят производството“, допълва тя.