Трудни разговори се задават на срещата на върха на НАТО в Анкара

Членовете на НАТО се затрудняват да се обединят около съвместно изявление за срещата на върха на организацията, която ще се проведе през следващата седмица в Анкара, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Според дипломати, които участват в преговорите, страните нямат единна позиция по отношение на включване на Източна Европа към мрежа от петролопроводи, които са част от логистиката на организацията, както и заради финансовата подкрепа за Украйна.

Според източниците на Bloomberg Полша и други държави от Източна Европа ще настояват за разширяване на мрежата като част от плановете за подобряване на доставките от горива. Те се надяваха за твърдо решение на въпроса миналата година в Хага. През миналата година НАТО призна за съществуването на тази тайна мрежа от тръбопроводи, свързаваща летища, военни бази, рафинерии и петролни депа (с капацитет от 4,1 млрд. куб. метра), изградена за военно време. Тръбите обаче стигат до Германия.

Италия пък поставя въпроса за помощта за Украйна и вписването на периода, в който ще я получава - 2026 - 2027 година. Според Рим това може да попречи на мирни преговори. В предварителните документи е записано, че Киев ще получи 70 млрд. евро през 2026 година и през 2027 година, като това не са нови средства, а обявените вече 40 млрд. евро годишен ангажимент на НАТО и заем от Европейския съюз в размер на 30 млрд. евро.

Източниците на Bloomberg са категорични, че помощта за Украйна не е под въпрос, а само дали и как да бъде вписана тя в изявлението. Ако има консенсус, Италия би се съобразила, допълват те.

През миналата година в заключението на НАТО липсваше подкрепата за Украйна заради САЩ, но американският президент Доналд Тръмп в този момент изглежда благосклонен към украинският президент Володимир Зеленски, отравяйки похвали към него и подписвайки заключението след срещата на Г-7, където се говори за подкрепа за Украйна. Но Вашингтон остава критичен към партньорите си заради войната в Близкия изток и продължава да изтегля свои войски от Европа, поставяйки под въпрос защитата на Европа в случай на нужда.

В предварителните документи преди срещата е посочено, че в съвместното изявление ще бъде включено запазването на свбодното корабоплаване в Ормузкия проток и да не бъде позволено Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Русия вероятно също ще бъде посочена като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност.