БРАИТ: С бюджет 2026 България изпраща лош сигнал на инвеститорите

При планиран дефицит от 5,7% от БВП, в условията на устойчив икономически растеж, ниска безработица и липса на извънредни сътресения, България изпраща сигнал за отлагане на необходимите реформи, за слаба бюджетна дисциплина и за липса на инвестиционна политика и на инвестиции в технологии с висока добавена стойност, каквито се очакват от икономика в еврозоната. Това се посочва в становище на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) относно проектобюджета за 2026 г. Организацията обединява 2300 компании в технологичния сектор, които формират близо една пета от българската икономика.  

Според тях Бюджет 2026 е първият реален тест за способността на държавата да съчетае фискална дисциплина, устойчив растеж и дългосрочна конкурентоспособност.

Организацията приветства стъпките за ограничаване на автоматичните разходи, оптимизацията на администрацията и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители.  За тях обаче основен проблем остава планираният рекорден дефицит.

Асоциацията отбелязва, че след влизането на България в еврозоната бюджетната политика е знак към инвеститорите, пазарите и европейските институции за фискалната зрялост на страната. Затова и размерът и структурата на дефицита влияят пряко върху инвестиционното доверие, цената на капитала, кредитния рейтинг и способността на България да привлича високотехнологични инвестиции.

„България разполага с рядка комбинация от стратегически предимства — членство в еврозоната, нисък държавен дълг, конкурентна данъчна система и силно развиващ се високотехнологичен сектор“, се отбелязва в позицията. От БРАИТ предупреждават обаче, че липсата на фискална стабилност и предвидима среда в момента ще пренасочи инвеститорите, които залагат на развойна дейност и изкуствен интелект, към по-конкурентни държави в региона.

„България няма време за губене! В световен мащаб следващите няколко години ще са определящи къде ще бъдат изградени новите центрове за развойна дейност, високотехнологичните производства, инфраструктурата за изкуствен интелект и следващото поколение индустрии с висока добавена стойност. Тези решения се вземат днес. Ако България не предложи достатъчно убедителна комбинация от фискална стабилност, предвидима регулаторна среда и политики за конкурентоспособност, инвеститорите няма да чакат. Те ще реализират следващите си проекти другаде“, пишат от асоциацията на технологичните компании.

Те настояват бюджетният дефицит да бъде намален още с рамката на бюджета за 2026 г. и да бъде създадена публична пътна карта за достигане на дефицит от 3% от БВП във възможно най-кратък срок. Според БРАИТ трябва да бъдат оптимизирани всички постоянни публични разходи и да се въведат многогодишни разходни тавани за по-голяма предвидимост. Те отбелязват, че задължително трябва да бъде правена оценка на въздействието върху бюджета на всяка законодателна инициатива, която генерира нови постоянни разходи.

Като краткосрочни мерки те предлагат да се заложи на по-висока събираемост вместо на по-висока данъчна тежест. Като такива изброяват въвеждането на задължително електронно фактуриране, интегриране на изкуствен интелект (AI) за риск-базиран анализ в НАП, пълно свързване на фискалните устройства в реално време, модернизация и дигитализация на приходната администрация чрез съвременни технологии.

БРАИТ предлага и да бъде приет всеобхватен национален пакет за конкурентоспособност, който да включва данъчни и финансови стимули за научноизследователска и развойна дейност. Според Асоциацията трябва да има предвидима многогодишна политика по отношение на разходите за труд, ускорена цифровизация на административните услуги за бизнеса, целенасочени инвестиции в STEM образование, цифрова инфраструктура и инфраструктура за изкуствен интелект.

Организацията подчертава, че решенията, които бъдат взети през следващите месеци, ще определят мястото на България в европейската икономика през следващото десетилетие.

Критики към проектобюджета, предложен от финансовото министерство, изказаха вече и от работодателските организации, и от синдикатите, включени в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и редица експерти.