Синдикати и работодатели искат ограничаване на дефицита и свиване на разходите

Работодателските организации и синдикатите смятат, че заложените в бюджета за 2026 г. мерки не са оптимални и бюджетният дефицит, планиран в проектозакона на финансовото министерство, трябва да бъде намален.

„В проекта на бюджета има засегнати редица въпроси, които бяха поискани от работодателите, а вярвам – и от синдикатите, още през декември миналата година“, каза пред bTV заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Сред тях са ограничаването на темпа на нарастване на разходите, обвързани със средната заплата, да не се увеличат осигурителната вноска и да не се повишават данъчните ставки.

„Всички тези неща ги виждаме в новия бюджет, същевременно виждаме неща, които никак не ни харесват. Това са размерът на бюджетния дефицит и размерът на планирания таван на дълга, с който ще плащаме и дефицит, и потенциални инвестиции“, каза тя.

Според нея трябва да се огледа много внимателно дефицита и да се направи опит преди края на бюджетната процедура да се намали размерът му и да се преосмисли планирания дълг. По думите ѝ заложените пари за капиталови разходи няма да бъдат изхарчени, а дългът трябва да бъде планиран много внимателно, защото лихвите ги плащаме всички ние.

На сериозната разходна част внимание обърна внимание и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който също гостува в студиото на bTV.

„В разходната част имаме около 3,5 млрд. евро повече разходи заложени, спрямо изпълненото тази година (2025 г. бел. ред.). Това е много повече, отколкото може да се изпълни“, каза той. Според него въпреки обяснението с необходимостта за средства за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който се очакват 1,7 млрд. евро, има много въпроси и не е ясно колко от парите, заложени като приход, ще бъдат в разходната част на капиталовата програма.

„Извън този 1,7 млрд. евро има още толкова повече капиталова програма“, каза той и допълни, че и текущата издръжка се увеличава с 1,6 млрд. евро, като и за двете суми отговорът е, че са свързани със стари неплатени разходи. 

„С фалшивото ограничение на разходите с тези 10%, в които изключихме всички големи сектори, накрая се вижда, че ще спестим 85 млн. евро. Това е смешно“, каза Димитров.

Според него трябва да бъдат коригирани надолу и средствата за издръжка, и тези в капиталовата програма, а данъчните приходи е необходимо да бъдат завишени, тъй като вписаното в бюджета число е подценено.  

„БВП е смятан при по-ниска инфлация, което със сигурност значи поне 7-8 млрд. евро повече до края на годината“, каза той.

Мария Минчева допълни, че ефектът от вдигането на максималния осигурителен праг е 90 млн. евро, а този от промяната на минималните осигурителни прагове – около 50 млн. евро при недостиг в държавното обществено осигуряване от близо 6,5 млрд. евро. Според нея и в сферата на пенсионното, и на социалното осигуряване, има тежки проблеми и трябва да има дългосрочна визия как да се променят нещата.

Друга критика на Димитров е липсата на достатъчно мерки срещу сивата икономика извън тези за хазарта.  

Той настоя да не се замразява минималната работна заплата, докато не бъде ясно по какъв механизъм ще се изчислява, а при отпадането на автоматизмите да има бенчмарк, по който да се измерват заплатите. Синдикатите настояват и ако държавните служители си плащат сами личните вноски, това да бъде направено така, че да получават същите права като останалите заети.

Срещу политическите назначения в администрацията

Синдикатите и работодателите са единодушни и по друга тема – необходимостта от административна реформа, която да адресира политическите назначения. Димитров отбеляза, че в страната работят 304 агенции и предложи мерките, свързани с администрацията, да бъдат отложени за Бюджет 2027, в който да се направи цялостна реформа, а не както сега – на парче.

Минчева подчерта, че БСК подкрепя идеята за функционален и структурен анализ, но той да не трае три години.

„Липсата на контрол и партийните назначения играят много лоша роля. Има създадени цели дирекции за партийни назначения. Тук дори не реферирам към някоя конкретна партия. Оказва се вече, че и директор на дирекция е вече политическа длъжност, което е пълно безобразие. Тук се получава страхотен дисбаланс. Има едни хора, които винаги вършат работата и те са държани на по-ниски възнаграждения, след това има едни други хора, някои от които дори не се появяват на работните си места. Излизат новини по медиите за драстично високи възнаграждения и това дразни обществото“, каза тя.

„Ние сме в подкрепа да бъдат ограничени високите заплати – колкото поличава президента, толкова да е максимумът“, допълни Пламен Димитров.