Кр. Атанасов: Високите лихви по облигациите са добра новина за инвеститори и правителства

Високите нива на доходност по държавните 30-годишни и 10-годишни ДЦК са добра новина за инвеститорите, търсещи реална доходност в съответствие с поемания риск, но при потенциална криза високите дефицити и нивата на дълг спрямо БВП могат рязко да променят пазарното уравнение. За това предупреди Красимир Атанасов, ръководител „Търговия с акции“ в DV Asset Management, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него повишаването на доходностите по държавните ценни книжа е добра новина и за държавите, тъй като хората на власт би трябвало най-сетне да предприемат действия, за да адресират проблема с нарастващите дефицити, коментира финансовият експерт.

Той отбеляза, че в дългите години на отрицателни лихви, поддържани от централните банки, те не обръщаха внимание на проблема с трупането на дълг. „Доходността по 30-годишните американски държавни ценни книжа достигна 5,57%, а тази по 10-годишните облигации е на ниво от 5,27%, най-високите равнища от над 20 години насам. Доходността по 10-годишния японски държавен дълг е на нивата от 1996 г.“, даде пример Атанасов.

Той обобщи случващото се с държавните дългове през последната година, като перифразира заглавието на един от най-известните романи на Ерих Мария Ремарк – „на дълговия фронт нищо ново“ и добави, че процесът по натрупване на дълг продължава с пълна сила.

„В момента САЩ се опитват да правят дългов мениджмънт, като Министерството на финансите купува по-дългите книжа и издава по-къси облигации, като по този начин се опитва да регулира дългия край на кривата“, даде пример Атанасов. И изтъкна че „менторът на финансовия министър Скот Бесънт - Стенли Дръкенмилър, побърза да разкритикува тази политика“, но добави, че и той забравя т. нар. първичен грях – централните банки определят краткосрочните лихви, а не пазарът.

Атанасов съобщи данни на Института за международни финанси (IIF) от миналата седмица, които показват, че световният дълг е нараснал с 10 трлн. долара през първото полугодие и вече достига 365 трлн. долара. Той смята, че движението напоследък „не отразява толкова инфлацията, колкото е проблем с фиска“.

„Размерът на дълга се увеличава, но и цените на активите се покачиха, включително брутният вътрешен продукт (БВП). Но при криза всички уравнения ще са различни, тъй като дефицитът в САЩ вече няма да е 6%, а ще бъде двуцифрен, БВП ще намалее и съотношението между дълга и него ще придобие различно измерение“, каза още пазарният анализатор.

По думите му макар цените на активите да са нараснали, те не носят ликвидност, а тъкмо „тя е разликата между финансовия просперитет и финансовата смърт“.

Защо американската банка Citigroup препоръча на инвеститорите да купуват 30-годишни китайски държавни облигации? Ще влезе ли китайската икономика в рецесия? Как ще се отрази забавянето на AI бума на пазарите и на икономиката? Каква ще е реакцията на централните банки при ускорение на инфлацията? Къде се намираме в икономическия цикъл?

Материалът не е повод за инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.