До 2028 г. държавният дълг на България ще расте със значителен темп

В средносрочната си бюджетна прогноза финансовото министерство залага непрекъснато нарастване на дълга, става ясно от публикуваните в сайта на институцията документи.

Въпреки че повишаващото се задлъжняване беше една от причините за острото противопоставяне на проектобюджета на правителството на Росен Желязков и повод за оставката му, настоящото финансово министерство, изглежда, също не успява да избяга от необходимостта за поемане на още задължения.

Какво беше заложено в бюджета на Теменужка Петкова за 2026 г.?

Правителството на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС, ИТН, БСП) подаде оставка през декември 2025 г. след многохилядните протести, провокирани от проектобюджета на Теменужка Петкова, в който бяха предвидени много високи нива на дълга.

Тогава беше предложено той да достигне до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година. Беше планирано и през тази година да може да бъде поет държавен дълг до 10 млрд. евро, в това число – до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE), насочен към укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Бюджетът на Теменужка Петкова беше с разчет за периода до 2028 г., който предвижда дългът за 2027 г. да бъде 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) за 2028 година.

Този вариант на финансова рамка така и не беше приет на второ четене, защото заради протестите първо беше оттеглен, а по-късно правителството на Росен Желязков подаде оставка в началото на декември. Това доведе до приемане на т.нар. удължителен закон за бюджета през първата половина на годината.

Какъв дълг залага Гълъб Донев?

Макар като дял от брутния вътрешен продукт предложеният бюджет от финансовия министър Гълъб Донев да предвижда по-ниски нива на дълга, в абсолютна стойност сумите са значително по-високи, а само за тази година е предвидено таванът да бъде 10,1 млрд. евро – с 0,1 млрд. евро повече от заложеното в оттегления бюджет на Петкова.

Според прогнозите на Министерството на финансите дългът през 2027 г. ще достигне 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) и 50,5 млрд. евро за 2028 г.( 35,2% от БВП). 

Това, че нивото на дълга ще се покачва, стана ясно още при искането да бъде определен нов таван на дълга, преди да бъде представен законът за държавния бюджет. Така само седмица по-рано управляващите получиха право да изтеглят още 3,8 млрд. евро извън емитираните от началото на годината 1,410 млрд. евро. Като аргумент финансовото министерство изтъкна необходимостта от префинансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, покриване на социални плащания и пенсии. По време на дискусиите в парламента стана ясно, че се оставя и възможност за „резерв за непредвидени разходи“. С това максималният лимит на дълга достига 30,8 млрд. евро.

Само седмица по-късно, при представянето на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. от Гълъб Донев, се разбра, че тази сума отново няма да е достатъчна и ще са необходими още 2,2 млрд. евро.  

За какво ще бъде използван дългът в бюджета на Гълъб Донев?

В проекта на Бюджет 2026 г., публикуван на сайта на финансовото министерство, планираният максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината е до 10,1 млрд. евро. От тях до 6,8 млрд. евро – емитиране на ДЦК на местния и международните капиталови пазари, и до 3,3 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента SAFE.

Средствата от новия държавен дълг, който се предвижда да бъде поет през годината, ще бъдат насочени за рефинасиране на дълга в обращение, покриване на бюджетен дефицит, включително за префинансиране по ПВУ, за придобиване на дялове, акции и съучастия и други финансиращи операции, се посочва в документа.

Така финално за тази година дългът се предвижда да достигне 37,692 млрд. евро (30,1% от БВП) при ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината до 37,7 млрд. евро.

За периода 2027-2028 г. е записано, че се очаква „значителен темп“ на нарастване на държавния дълг. Предвидено е за двете години да се поеме нов дълг в размер на съответно 8,8 млрд. евро и 8,0 млрд. евро годишно.

Дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран, е в размер на 1,8 млрд. евро за 2027 г. и 2,6 млрд. евро за 2028 г.

В прогнозите си за следващите години финансовото министерство отчита като рисков фактори геополитическата несигурност, която създава предпоставки за повишена волатилност на международните пазари и промени в инвеститорските нагласи, съответно – повишаваща се непредвидимост относно паричната политика на водещите централни банки.

Признава се и сравнително високото ниво на дългосрочните лихвени проценти, като се предполага, че външните фактори ще се отразят и на изпълнението на бюджетното финансиране и върху вътрешния дългов пазар, характеризиращ се с ограничени капацитет и инвеститорска база. Правителството обаче разчита на членството на България в еврозоната за по-благоприятни условия за заемите.

Нарастване на лихвите

Финансовото министерство очертава траектория на нарастване на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг. През 2024 г. възлизат на 487,4 млн. евро (424,8 млн. евро по външния и 62,6 млн. евро по вътрешния), а през 2025 г. – на 708,9 млн. евро (602,5 млн. евро по външния и 106,4 млн. евро по вътрешния държавен дълг), като тенденцията за нарастване се запазва и в тригодишния период до 2028 г. вследствие на прогнозираното увеличение на дълга за целия период.

Съотношението на лихвените разходи спрямо прогнозния БВП в края на средносрочния хоризонт се очаква да достигне до 1,2% (при 0,5% в края на 2024 г.).

Източник: МФ

България – сред страните с най-голям ръст на дълга

Обичайно за България се говори като за една от европейските страни с най-нисък дълг като дял от БВП. През миналата година той е на ниво 29,9%. Последните данни на Евростат обаче показаха, че държавата е сред тези с най-голямо нарастване на държавния дълг – с 6 процентни пункта (пр. п.) спрямо 2024 г. Така България е втора в ЕС след Финландия (с 6,2 пр. п) по относителен ръст на дълга.