Правителството, синдикатите и бизнесът не се разбраха за осигуровките на държавните служители

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.

Законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор, посочи Димитров. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.

„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.

Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.

„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.

Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа, каза Добрин Иванов. По думите му законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.

Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара (БСК) смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че организациите им подкрепят предложението.

"Предложения, които на пръв поглед изглеждат справедливи, но реално водят до намаляване на доходи или загуби на права, са неприемливи", подчерта вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев.

По темата за осигуровките на държавните служители, той съобщи, че ще се работи по вариант, с който да се постигне равнопоставеност, без да се отнемат права и без да се намаляват доходи.

Тристранният съвет не постигна съгласие и по предложението за по-гъвкаво ползване на 15-дневния бащински отпуск при раждане на дете - промени, предложени по Кодекса на труда.

Законопроектът е внесен от Венко Сабрутев и група народни представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ (ПП). Предлагаше се отпускът да може да се използва наведнъж или на до три части в периода от раждането на детето до навършването на едногодишната му възраст.

Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта. „Считаме, че предложените промени биха изменили същността и първоначалната цел на този вид отпуск“, каза социалният министър Наталия Ефремова.

Представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара (БСК) заявиха, че не подкрепят законопроекта. Като аргумент те посочиха, че може да се създадат организационни проблеми за предприятията. Трите работодателски организации отбелязаха също, че би било трудно да се изгради механизъм за удостоверяване на отпуска по бащинство при възможност за разсроченото му ползване.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обаче подкрепи законопроекта.

Ася Гонева от КНСБ коментира, че има основание в мотивите на вносителите на законопроекта и синдикатът го подкрепя, а Конфедерацията на труда „Подкрепа“ също подкрепи законопроекта.

Социалните партньори не постигнаха съгласие и по отношение на законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен отново от Венко Сабрутев и група народни представители. Предложението е за увеличаване на обезщетението при неизползване на отпуска за бременност и раждане, както и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, от сегашните 50% на 100%.

От ПП поискаха майките, които се връщат по-рано на работните си места, да получат обезщетение, което вместо 50% да бъде 100%, но предложението не беше прието от Тристранния съвет.

(По БТА)