Финансовото министерство повиши прогнозата си за ръста на икономиката през 2026 г. до 3%

Министерството на финансите повиши очакванията си за ръст на българската икономика до 3% през 2026 г., показва есенната макроикономическа прогноза за периода 2026-2029 г. Пролетната прогноза на финансовото министерство, въз основа на която беше изготвен бюджетът за 2026 г. през лятото, залагаше ръст от 2,6% за годината.

В прогнозата на министерството е включено и сравнение с прогнозите на други финансови институции, сред които и Българската народна банка (БНБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международния валутен фонд (МВФ). Всички те са изготвени преди есенната прогноза и залагат по-нисък ръст на икономиката за 2026 г. от прогнозираното от финансовото министерство.

Прогнозите на министерството са за забавяне на ръста на икономиката до 2,5% през 2027 г. заради по-умерено нарастване на потреблението на домакинствата „в синхрон с динамиката на доходите“.

По-висока инфлация

Министерството завишава прогнозата си за инфлацията през тази и следващата година съответно до 4,8% и 4% спрямо очакваната през пролетта средногодишна инфлация през 2026 г. от 4,3% и 3,8% през 2027 г. Причина за завишената прогноза е по-голямото от предвиденото повишение на енергийните цени, което ще оказва въздействие и през следващата година.

Финансовото министерство обаче очаква международните цени на петрола и природния газ да се нормализират през 2027 г. Кризата в Близкия изток остава основен рисков фактор, като според първоначалните очаквания военните действия и блокирането на Ормузкия проток е трябвало да продължат до средата на 2026 г., след което да последва нормализиране. Новото изостряне на конфликта след летните месеци обаче поражда допълнителен ценови натиск, а нагласите за нормализиране се изместват за 2027 г.

Финансовото министерство отчита реален ръст на БВП на страната от 2,8% за 2026 г., като се очаква за цялата година да бъде 3%. Институцията очаква забавяне на икономиката през 2027 г, но ускоряване на реалния растеж на износа.

За 2028 г. и 2029 г. се залага забавяне на ръста на икономиката до 2,4% заради свиване на потреблението на домакинствата, като прогнозираният темп се доближава до дългосрочната средна стойност. От друга страна обаче министерството очаква подобрена външна икономическа среда, която да се отрази в благоприятна частна инвестиционна активност. При публичните инвестиции се разчита на европейските фондове от програмния период 2021-2027 г. Залага се заетостта да се задържи на нивото от 2027 г. до края на прогнозния период.

Заетост

Есенната макроикономическа прогноза залага малко по-нисък ръст на заетостта за 2026 г. спрямо пролетната – от 0,5%, и 0,2% през 2027 г.

Очакванията са коефициентът на безработица в прогнозния период да се колебае около достигнатото ниво от 3,4%. Министерството на финансите залага още номиналният растеж на компенсацията на един нает да достигне 8,5% средно за 2026 г., като за първото полугодие той е бил 7,1%.

Темпът на повишение ще се забави през 2027 г. до 6,2%.

Забавяне на темпа на кредитиране

Според есенната прогноза на финансовото министерство през прогнозния период дефицитът по текущата сметка ще превиши отчетените средни стойности през последните години. Прогнозният баланс ще достигне 6,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно намаление до дефицит от 5,1% в края на 2029 г.

Министерството отчита краткотрайно забавяне на кредитиранеот за частния сектор в началото на 2026 г., след което ново ускоряване спрямо края на 2025 г. В края на 2026 г. общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 15,9%. През 2027 г. плавното забавяне на темпа на кредитиране ще продължи чрез очакваното понижение на вземанията от домакинства до 14,9%, което ще се изрази основно в по-нисък растеж на жилищните кредити и в по-малка степен на забавяне на ръста на потребителските кредити. Общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 12,6% през 2027 г., очаква финансовото министерство.

Прогнозата включва и алтернативен сценарий с по-високи енергийни цени и влошено външно търсене, според който през 2026 г. инфлацията в България би била по-висока с 0,6 процентни пункта (пр. п.), а през 2027 и 2028 г. – с по 0,3 пр. п. за всяка от годините. В този по-негативен сценарий ръстът на икономиката би бил с 0,1 пр. п. по-нисък спрямо базовия сценарий през следващите две години.

Фискалният съвет настоява за преоценка на рисковете

Фискалният съвет одобрява eсенната прогноза на финансовото министерство като основа за подготовката на бюджета за 2027 г., но изразява резерви за някои отделни допускания.

Съветът очаква по-нисък икономически растеж, от заложения в есенната прогноза – съответно 2,8% за 2026 г. и 2,5% за 2027 г. Най-голяма разлика в прогнозите им има за 2028 г., когато Фискалният съвет очаква забавяне до 1,5% през 2028 г. поради циклично охлаждане във външната среда. Те виждат в заложените 3% от финансовото министерство оптимизъм, който не се потвърждава от данните за индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта към септември.  

В анализа си Фискалният съвет обръща внимание, че есенната прогноза използва някои остарели данни по отношение на външните допускания, като например цена на петрола сорт „Брент“ от 90,9 долара през 2026 г. и 80,5 долара през 2027 г., докато след датата на отрязване спотът достигна около 101,6 долара. EURIBOR е 2,3%-2,5%, което е под траекторията на Европейската централна банка (около 3% за 2027–2028 г.) след повишението с 25 базисни пункта на 10 септември.

Икономистите от Фискалния съвет очакват по-голям дисбаланс по отношение на текущата сметка. Според тях основните рискове са изместени надолу по отношение на растежа и номиналния БВП, а именно по-високи енергийни цени и лихви, фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, край на Плана за възстановяване и устойчивост (усвояване около 70% към 31 август 2026 г.), евентуално охлаждане на кредита и жилищния пазар.

Съветът препоръчва и по-предпазлив подход при прогнозиране на приходите в бюджета за 2027 г., както и осигуряване на достатъчен буфер за реакция при неблагоприятен макроикономически сценарий.