Икономист: Бюджетът трябва да бъде преработен – с дълговите пазари не можеш да се споразумееш

Бюджетът трябва да бъде преработен – с дълговите пазари не можеш да се споразумееш, ако дадеш сигнал с такива параметри. Това мнение изрази икономистът и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той напомни, че Бюджет 2026 е първият, откакто сме в еврозоната и първият по време на процедура по свръхдефицит и това е важно за тълкуването му. Според него кредитните агенции ще дадат негативна ревизия на очакванията за повишение на рейтинга ни, защото България е една от малките държави, които са влезли в еврозоната и рейтингът им не е станал от инвестиционен клас.

При фондов пазар, който е само 7,5% от БВП, не можеш да вкараш бюджет с такъв дълг. Рамката му е тотално сгрешена“, предупреди икономистът и подчерта, че Европейската комисия вече анализира проблемите в препоръката си от 25 юни.

Доц. Ножаров очаква бюджетът да бъде коригиран между първо и второ четене, но допуска, че това ще са само козметични промени, „защото Министерството на финансите е в заблуда, че нещата могат да продължават както досега. Икономистът прогнозира, че след 15 октомври, във връзка с процедурата по свръхдефицит, ЕК ще наложи „тежка корекционна рамка“, което ще се отрази на бюджета за 2027 г.

„Това ще принуди правителството да прави много по-тежки реформи, отколкото ако беше ги направило с настоящия бюджет“, смята доц. Ножаров.

Той е категоричен, че липсва синхрон между фискалната и монетарната политика на България. „Процедурата по свръхдефицит този път е структурна по характер, а не циклична, както беше през 2010-12 г. след световната финансова криза. Министерството на финансите си прави бюджетите по модел отпреди 30 години, като е в заблуда, че нещата могат да продължават както досега“, не спести критиката си икономистът.

Той напомни, че текущите разходи в бюджета се повишават с 1,3 млрд. евро, а капиталовите разходи са на рекордното ниво от 9,3 млрд., като 4 млрд. от тях са вътрешните (но усвояемостта им е само 15% за първата третина на годината), а другите са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и други еврофондове.

„Капиталовите разходи обаче се завишават, за да се създаде представа, че бюджетът е с инвестиционен профил, и така Европейската комисия да го преглътне по-лесно. Впоследствие няма проблем от капиталовите разходи да се прелеят средства към текуща издръжка“, обясни преподавателят в УНСС. И добави, че общият таван на дълга е над 10 млрд. евро, което е огромна експанзия.

Доц. Ножаров отбеляза, че след приемането на еврото България не може да води класическа парична политика, като централната банка разполага  с три инструмента – минималните задължителни резерви (МЗР) на банките, антицикличният капиталов буфер и макропруденциалните инструменти, но предположи, че те са леки и с нисък ефект за България.

„МЗР няма основания да бъдат вдигани, защото банките ни са ликвидни. Буферът и да се вдигне, 75% от банките у нас имат чужди майки с голям капитал. А някои от макропруденциалните мерки вече са затегнати достатъчно“, преценява той. И изтъкна, че към момента инфлацията в еврозоната и Европейския съюз е 2,8%, докато в България тя е 5,3% - втората най-висока в Евросъюза.

„Това вещае по-ниски лихви в еврозоната, които са проинфлационни, но въпреки това България прави експанзионистичен бюджет“, каза още доц. Ножаров и подчерта, че той противоречи на икономическата логика.

Според него петте месеца, в които ще действа бюджетът, са от голямо значение, като се има предвид, че през през втората половина на годината се правят повечето разходи.

Откъде се раздува разходната част на Бюджет 2026?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.