ЕС рискува да се превърне в „болния човек на света“ без бързи реформи

Времето за Европейския съюз да осъществи икономическите реформи, набелязани от бившия шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги преди две години, изтича. Ако съюзът се провали, го очаква перспективата за дългосрочен относителен упадък и превръщане във второстепенна сила на световната сцена, пише бившият ръководител на комуникациите в Английската централна банка и бивш старши редактор на Ройтерс Майк Пийкок за медията.

Блокът определи края на 2027 г. като краен срок за реализиране на ключовите елементи от плана на Драги, които включват изцяло завършен единен пазар с капиталови пазари и енергиен съюз, повече съвместно заемане на средства и по-малко изисквания за единодушна подкрепа от страна на държавите членки за големи реформи.

Към юли Европейският съюз беше изпълнил изцяло едва 15,7% от предложенията на Драги, а около още 40% бяха частично реализирани, според Европейския съвет за иновации в политиката (European Policy Innovation Council, EPIC).

Ако се съсредоточим върху най-радикалните – и следователно най-важните – мерки, като единните капиталови и енергийни пазари, картината е дори по-лоша. ЕС е приел успешно законодателство само за 3% от тях, според френския аналитичен център Institut Montaigne. Европейската комисия може да ги прокара само със съгласието на всички държави членки – задача, която изглежда непосилна.

Предстоящият изборен календар в Европа може да направи това още по-трудно. Правителствата, които ще се изправят пред избирателите, е малко вероятно да са склонни да се откажат от още суверенитет, а ако тези избори излъчат лидери, по-малко склонни към реформи, структурата на интеграцията в ЕС може да започне да се разпада.

Напът към урните

Франция е първа с избори през април.

ЕС вече полага всички усилия да финализира следващия дългосрочен бюджет на блока, обхващащ периода 2028–2034 г., преди тези избори поради опасения, че те могат да доведат до сформирането на крайнодясно правителство, оглавявано от Марин ⁠льо Пен.

Макар че партията на Льо Пен „Национален сбор“ се е отказала от амбицията си да изкара страната от ЕС, тя все пак сигнализира, че иска да ограничи приноса на Франция към бюджета на блока и да се откаже от ключови елементи на енергийната политика, като същевременно ​възстанови граничния контрол.

Изборите в Испания, Италия и Полша ще се състоят по-късно през 2027 г. (Материалът е подготвен, преди испанският премиер Педро Санчес да свика предсрочни избори на 29 ноември 2026 г. – бел.ред.) Те биха могли да усложнят още повече усилията за реформи, тъй като лидерите може да изпитат колебания да подкрепят потенциално разумни реформаторски мерки, които изискват отказ от национален суверенитет, точно преди изборите.

След това идва ред на Германия. Макар управляващата коалиция в страната да е на власт до 2029 г., нарастващата подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) – която подкрепя по-тесни връзки с Русия и строги ограничения върху имиграцията – може да забави усилията за реформи в най-голямата икономика на блока.

Германия, под ръководството на канцлера Фридрих Мерц, досега е била по-амбициозна в своята програма за реформи в сравнение с повечето от съседите си. Откакто пое поста миналата година, той облекчи германската „спирачка на дълга“, за да позволи значително по-високи разходи за отбрана и създаването на инфраструктурен фонд от 500 млрд. евро. Това беше последвано от планове за модернизиране на електроенергийната мрежа на страната, както и от пенсионни, данъчни и трудови реформи.

Разходите се ползват с популярност, но реформите – например строгите мерки срещу злоупотребата с болнични и социални помощи, както и постепенното повишаване на възрастта за пенсиониране – категорично не се ползват с такава, както показват резултатите от последните избори.

„Основният извод е, че германците не искат реформи и желаят да останат или в едно неизменно настояще, или да се върнат към миналото“, написа Карстен Бжески, главен икономист в ING, след като управляващата Християндемократическа партия (CDU) претърпя тежки загуби на регионалните избори на фона на нарастващата подкрепа за AfD.

Макар че AfD все още не е спечелила управляващо мнозинство и вероятно ще има затруднения да намери коалиционни партньори, бързият ѝ възход през последното десетилетие, в резултат на който тя се превърна в партията с най-висока подкрепа в Германия, не може да бъде пренебрегнат – особено като се има предвид, че популярността ѝ може да принуди управляващата партия да забави реформите, които изглеждат като ограничаващи националния суверенитет.

Тежки изпитания

Сред представителите на ЕС се усеща осезаемо чувство на неотложност.

„Когато проектите са в стратегическия интерес на Европа, трябва да ускорим значително темпа“, заяви миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за „Състоянието на Съюза“ пред Европейския парламент.

Въпреки това изглежда, че няма голямо желание за обединяване на правомощията.

Призивът на Драги за повече съвместно вземане на заеми в еврозоната вече изглежда обречен на провал. Ключовите изпитания сега ще бъдат дали лидерите на ЕС ще успеят да създадат съюз за спестявания и инвестиции, както и енергиен съюз.

Създаването на единен капиталов пазар би могло да помогне на блока да се възползва от спестяванията на домакинствата в ЕС в размер на 35 трлн. евро, които са разпръснати из 27-те държави членки и често се инвестират в чужбина.

Успоредните усилия за опростяване на фрагментираната регулаторна система също биха могли да донесат значителни ползи. Анализът на Международния валутен фонд от април сочи, че програмата за реформи би могла да повиши европейската производителност с 20% в рамките на десетилетие, макар тази прогноза да се основава на няколко оптимистични предположения.

Ключов компонент на тази програма за конкурентоспособност е енергийната реформа. ЕЦБ оценява, че бързото внедряване на изкуствения интелект би могло да повиши производителността в ЕС с до 4% ⁠в рамките на десетилетие. Изграждането и експлоатацията на центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект обаче са възможни само ако се подкрепят от електроенергия, която се доставя безпрепятствено през националните граници на ЕС на конкурентни цени.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард наскоро предупреди, че блокът е изправен пред избора да пропусне изцяло бума на изкуствения интелект или да се окаже прекалено зависим от чужди държави – най-вече от САЩ и Китай – за жизненоважни технологични компоненти.

Без напредък разликата в производителността спрямо САЩ почти със сигурност ще се увеличи, производството в ЕС вероятно ще бъде още повече подкопано от по-евтините китайски конкуренти, а блокът със сигурност ще трябва да продължи да се снабдява с критични технологични ресурси от чужбина.

Избягващият рисковете ЕС отдавна се бави, когато става въпрос за реформи, но продължаването на тази практика сега може да се окаже един от най-рискованите ходове изобщо.