Липсата на общоевропейски подход в проектите струва на Европа 120 млрд. евро годишно

Трудностите на Европа да надгради успешните национални модели на трансгранично ниво може би ѝ струват поне 120 млрд. евро годишно под формата на пропуснати инвестиции, съобщава Euronews.

Такава е оценката на италианския аналитичен център The European House–Ambrosetti (TEHA) в проучване, изготвено съвместно с Amazon.

Проучването, публикувано в четвъртък, анализира успешни национални примери сред множество сектори – от железопътни мрежи до изкуствен интелект, от енергетика до интелигентно регулиране – и твърди, че Европа не трябва да имитира чуждестранни модели, а по-скоро да интегрира водещите примери на европейско равнище.

„Европа не трябва да търси отговори другаде. Някои от най-убедителните инвестиционни модели вече функционират в рамките на ЕС. Просто те все още не са свързани помежду си или не са мащабирани“, заяви в изявление за пресата Диего Бегноци, старши консултант в TEHA и автор на проучването.

Оценката от 120 млрд. евро обаче може да бъде дори по-висока, тъй като се отнася само до допълнителните преки инвестиции. Тя не отчита по-широките икономически ползи, се посочва в доклада.

Според доклад за конкурентоспособността от 2024 г., изготвен под ръководството на бившия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, Европа се нуждае от допълнителни годишни инвестиции между 750 млрд. и 800 млрд. евро, за да остане конкурентоспособна в глобалната икономика.

Европейската комисия работи по препоръките от доклада на Драги и по отделен доклад на бившия италиански министър-председател Енрико Лета относно начините за довършване на единния пазар на ЕС. И двата доклада призовават за промени, които да улеснят дейността на бизнесите отвъд националните граници.

Къде се крият разходите

Проучването оценява колко повече инвестиции би могла да привлече Европа при по-добре свързани национални пазари.

Тъй като високите енергийни разходи все повече заплашват производството на европейската индустрия, в доклада се посочва: „През първото тримесечие на 2025 г. европейските предприятия са плащали около 2,8 пъти повече за електроенергия в сравнение с американските, докато по-голямата интеграция на националните енергийни системи в рамките на Единния пазар би могла да генерира до 43 млрд. евро годишно до 2030 г.“

По отношение на транспорта се посочва, че „трансграничните железопътни услуги са с 23,4% по-бавни от сравнимите вътрешни маршрути, въпреки че са минали почти 40 години от началото на либерализацията на железопътния транспорт, което ограничава ползата от физическата инфраструктура на единния пазар“.

В доклада се посочват подобни бариери в областта на изкуствения интелект, цифровата инфраструктура, данъчните правила, образованието, пазара на труда и съдебната система.

Според доклада една от причините е, че националните правителства нямат достатъчен стимул да финансират проекти, от които се възползват и други държави. Бюджетът на ЕС е много по-малък от обединените им бюджети, което ограничава възможностите му за трансгранично финансиране.

В момента бюджетът на ЕС представлява около 1% от брутния национален доход на ЕС – цифра, която авторите на проучването смятат за твърде ниска, за да финансира големи трансгранични инвестиции.

Проучването сравнява разходите на ЕС в размер на 170,5 млрд. евро с разходите на държавите членки от 8856,8 млрд. евро през 2024 г. В него се твърди, че това оставя на ЕС ограничени възможности да компенсира липсата на национални инвестиции в проекти, които биха донесли полза на няколко държави.

Какво прави Брюксел

ЕС работи по промени в правилата за капиталовите пазари и по мерки за подкрепа на промишлеността. Той също така предложи EU Inc. – набор от общи правила, чиято цел е да улеснят стартирането и развитието на бизнес в целия блок. Комисията призова за постигане на споразумение по EU Inc. до края на 2026 г.

Две години след публикуването на доклада на Драги Съвместната европейска инициатива за промени (JEDI Draghi Tracker) заяви, че Европа изостава в изпълнението на програмата му, тъй като политиците действат твърде бавно при одобряването и прилагането на законодателството.