Шест държави призовават за съкращения от стотици милиарди в следващия бюджет на ЕС

Германският канцлер Фридрих Мерц и лидерите на пет други големи европейски икономики призоваха за съкращения в размер на „стотици милиарди“ долари на следващия бюджет на ЕС като част от усилията за финансиране на отбраната на континента, съобщава CNBC.

Следващият дългосрочен бюджет на Европейския съюз ще обхваща периода от 2028 г. до 2034 г., като целта е да се постигне съгласие относно приоритетите и ограниченията на разходите до края на тази година.

През лятото Европейската комисия представи предложението си за следващия бюджет – известен като Многогодишна финансова рамка (МФР) – на стойност близо 2 трлн. евро.

В писмо до ирландския министър-председател Михол Мартин и председателя на Европейския съвет Антонио Коща лидерите на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция заявиха, че предложението „ще трябва да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро“.

В момента Ирландия изпълнява ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.

За приемането на МФР на ЕС е необходимо единодушие от всички 27 държави членки.

Подписалите писмото от понеделник, с чието съдържание CNBC се запозна, изтъкват, че техните шест държави осигуряват финансирането на близо 40% от цялата сума от вноски на страните членки в бюджета.

„Макар че като цяло нетните донори са малцинство, те поемат около три четвърти от общата финансова тежест“, отбелязват те.

В писмото обаче се подчертава, че предстоящите преговори засягат „нещо много по-важно от парите“.

Стремежът на Европа към превъоръжаване

„Става въпрос за политически приоритети и за това дали можем да постигнем целта, която сме си поставили заедно: силна и суверенна Европа в един несигурен свят“, посочват подписалите писмото. „За да постигнем това, МФР трябва да бъде основно реформирана. Трябва да направим своя избор“, се казва още.

Лидерите се обявяват за насочване на финансирането към разходи за отбрана, конкурентоспособност и иновации, както и към „борбата с незаконната миграция“.

Европа е подложена на натиск да увеличи разходите си за отбрана след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., като президентът на САЩ Доналд Тръмп също призовава континента да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Членовете на НАТО – повечето от които са европейски държави – вече поеха ангажимент да увеличат националните си разходи за отбрана до 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) до 2035 г., докато Европейската комисия предложи значително увеличение на финансирането за регионалната сигурност.

Самата Германия реформира миналата година правилата си за т.нар. „дългова спирачка“, за да проправи пътя към по-високи разходи за отбрана.

По-рано тази година Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че настъпващата нова ера на увеличени бюджети за сигурност означава, че правителствата скоро ще бъдат изправени пред трудни дилеми относно това къде да направят съкращения, за да финансират отбраната – избор, известен като „оръжия и масло“, т.е. между военни разходи и социални блага.

Съвместното писмо е факт и на фона на рязко растящи разходи по заемите, ускоряваща се инфлация и слаб икономически растеж в голяма част от континента, както и на опасения относно нарастващите бюджетни дефицити в различни страни от ЕС.

На фокус са бюджетните дефицити

Австрия и Финландия – страни, подписали писмото – понастоящем са обект на процедурата на ЕС за прекомерен дефицит; това е механизъм, целящ да гарантира, че държавите членки „се връщат към бюджетна дисциплина или я поддържат“. През 2025 г. дефицитът на Австрия възлиза на 4,2% от БВП, докато този на Финландия е 3,4% от БВП.

Сред другите държави обект на тази процедура са Италия, Франция, Полша и Белгия.

Подчертавайки, че бюджетът на ЕС „в крайна сметка се финансира от европейските граждани“, подписалите писмото отбелязват, че този източник на средства остава непроменен, „какъвто и механизъм за финансиране или ресурс да измислим“.

„Общото вземане на заеми не може да бъде решението“, заявяват те, „така че няма как да се избегне трудният въпрос за общия обем.“

„Почти всяка държава членка на ЕС полага болезнени усилия за консолидиране на публичните си финанси. Няма да има европейски суверенитет без стабилни публични финанси“, добавят лидерите на шестте държави.

„Не призоваваме за съкращения спрямо настоящата Многогодишна финансова рамка (МФР)“, заявяват те, отбелязвайки, че следващият дългосрочен бюджет ще бъде по-голям от сегашния, който обхваща периода до 2027 г. Въпреки това те подчертават, че европейските правителства трябва да гледат „реалистично“.

„Европейската комисия предложи номинално увеличение от около 60%. Това просто не е реалистично“, посочват страните. „Нито от икономическа, нито от политическа гледна точка. И със сигурност не в момент, когато състоянието на публичните финанси в редица държави членки буди сериозно безпокойство“, се казва още.