Въпросите около 2 трилиона евро за новата бюджетна рамка на ЕС

Следващата Многогодишна бюджетна рамка на ЕС (2028 - 2034 година) ще бъде в размер на рекордните 2 трилиона евро. На пръв поглед изглежда невероятна сума, но реално това са 1,26% от брутния национален продукт (БНП) на общността, коментираха участниците в дискусия в рамките на форума Green Transition 6.0. В момента бюджетът на общността е 1,13% от БНП, а част от увеличението е заради дълга по механизма за възстановяване и устойчивост, коментира вицепремиерът Атанас Пеканов.

Той допълни, че вноската ни в европейския бюджет също ще се увеличи, но също така за седемте години има ръст на брутния вътрешен продукт на страната. България има "някои резерви" относно искането за увеличаване на тази вноска, уточни още вицепремиерът.

Според зам.-министъра на финансите Методи Методиев вноската на България в бюджета на ЕС ще се удвои.

Според изпълнителния директор на Българската банка за развитие Цанко Арабаджиев въпросът е зададен неправилно - не трябва да се търсят начини как да се изхарчат 2 трилиона евро, а как парите от бюджета да привлекат 10 млрд. или 15 млрд. евро частни инвестиции. "Европа няма проблем с капитала, а как да го накара да работи", допълни още той и даде за пример инициативата "Три морета".

По думите му държавата е инвестирала 10 млн. евро, а е привлякла 200 млн. евро. Ползите, изчислени от EY, са 2,6 млрд. евро нетен ефект и подкрепа за 4000 работни места за 15 години.

"Това е силата на публичния капитал, когато действа като катализатор", каза още Арабаджиев.

България не усвоява ефективно европейски средства

България не усвоява ефективно част от европейските средства, призна Атанас Пеканов и даде за пример Фонда за справедлив преход. От него са похарчени само 7%, заради което новото правителство е имало среща с местните власти от регионите, които ще бъдат засегнати от затварянето на въглищните мини и мощности. Обсъдено е как да бъдат използвани средствата за създаване на нови възможности и работни места.

Вицепремиерът приветства предложението на Европейската комисия (ЕК) за опростяване, но и заяви, че не трябва да бъдат намалявани парите по кохезионната политика. Пеканов не се съгласи и с определението на "нетен получател" на европейски средства, каквато е България. Според него средствата носят добавена полза за цялата икономика на общността - например се разпределят чрез търгове, в които участват европейски компании.

България като цяло подкрепя и принципа за изплащане на средства срещу реформи, но настоява това да се отнася само за реформи, свързани със сектора, който е финансиран. Например липсата на реформа във ВиК сектора не бива да спира парите по проекти за здравеопазване или образование.

В момента заради спрените европейски средства България ще трябва да изтегли дълг, за да покрие плащания към бенефициенти по европейски програми, които са изрядни и са си свршили работата.

Общ дълг

В новата бюджетна рамка са предвидени буфери за кризи в размер на 400 млрд. евро. Той ще се пълни чрез теглене на общ дълг в случай на появата на непредвидени обстоятелства. Сегашната рамка трябваше да се справи с кризи като пандемията от коронавируса или войната в Украйна, уточни Илияна Цанова, главен директор по риска в Генерална дирекция "Бюджет" на ЕК.

Тя посочи, че механизмът за теглене на общ дълг може да бъде използван не само по време на криза, а и за насърчаване на конкурентоспособността. Това е добър механизъм с добър потенциал и може да засили ролята на еврото като резервна валута, допълни още Цанова.