ЕС преминава от принципи към червени линии при Многогодишната финансова рамка

Дебатът относно ограниченията при разходите и как да се използва бюджетът на Европейския съюз (ЕС) за задълбочаване на интеграцията на единния пазар доминираше на срещата на министрите на страните членки, пише Euractiv.

Съветът по общи въпроси относно следващия седемгодишен план за разходи на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка (МФР), се проведе само седмици преди кипърското председателство на ЕС да започне да разпространява първите индикативни данни за разходите – стъпка, която официално ще измести преговорите от принципи към твърди числа и пари.

„Голяма част от тежката работа по изпълнението на тази пътна карта (за единния пазар) ще трябва да се извърши на ниво регулация, но бюджетът на ЕС може да играе и важна поддържаща роля... ако е адекватно подготвен“, изтъква Пьотър Серафин, еврокомисар по бюджета.

Той заяви, че предложените от Европейската комисия (ЕК) национални планове за регионално партньорство могат да помогнат за осъществяването на реформи, докато Европейският фонд за конкурентоспособност (ЕФК) ще мобилизира инвестиции, наред с Механизма за свързване на Европа, за укрепване на трансграничната интеграция, а бюджетът на инструмента „Глобална Европа“ ще стимулира търговията с трети страни и ще намали зависимостите в региона.

Въпреки че беше постигнат широк консенсус относно необходимостта от намаляване на бариерите и задълбочаване на единния пазар, дебатът бързо разкри традиционните търкания между фискално консервативните страни-донори, които допринасят повече за бюджета, и т.нар. група „Приятели на сближаването“, състояща се от 16 държави, които са основни бенефициенти на разходите.

Известните „пестеливи“ страни като Австрия, Германия, Швеция и Нидерландия се противопоставят на по-голям бюджет и призовават за модернизация и разходи в съответствие с приоритетите за конкурентоспособност, отбрана и сигурност във време на затегнати национални бюджети.

„Бюджетът на ЕС трябва да остане около 1% от брутния национален доход (БНД)“, изтъква Джесика Розенкранц, министър на европейските въпроси на Швеция. „Предвид настоящото напрежение върху всички наши национални бюджети, предложените средства в новата МФР просто не съществуват“, добавя тя.

За разлика от това, страните, които подкрепят по-високи нива на разходи, категорично се противопоставиха на съкращенията на регионалното и селскостопанското финансиране, предупреждавайки, че тези средства са от съществено значение и за конвергенцията и функционирането на единния пазар.

„Конкурентоспособността и сближаването не се конкурират помежду си“, посочва Томасо Фоти, министърът на европейските въпроси на Италия, по време на публична дискусия, твърдейки, че те са „двете страни на една и съща монета“.

Словакия предупреди, че съкращенията на средствата за сближаване и обща селскостопанска политика (ОСП) рискуват да подкопаят „икономическата конвергенция на регионите“ и социалната стабилност в целия блок.

Отвъд традиционните политики, отново се появиха разногласия относно начина, по който трябва да се разпределят средствата по ЕФК, като имаше спорове относно това дали финансирането от ЕС трябва да дава приоритет на „високите постижения“ или да осигурява географски баланс.

Няколко държави, включително Хърватия, Полша и България, твърдят, че модел, основан изцяло на заслуги, рискува да концентрира ресурси във вече развити региони, задълбочавайки неравенствата. Други, като Швеция и Германия, подкрепиха по-силен фокус върху конкурентоспособността, твърдейки, че средствата от ЕС трябва да дават приоритет на иновациите с високо въздействие и стратегическите технологии, дори ако това води до по-селективно географско разпределение.