Бюджетната бомба на Франция е зов за събуждане за Европа

Бюджетната бомба на премиера на Франция Франсоа Байру не е просто зов за събуждане на страната. Това е най-ясното и най-належащо доказателство, че застаряваща и все по-импотентна Европа е напът да фалира, ако не приеме големи промени.

Дигитализацията, декарбонизацията и отбраната трябва да бъдат финансирани на фона на демографски спад. Европа обаче няма особено пространство за маневриране поради още две „Д“-та - дълг и дефицити, пише Politico.

Предложенията на Байру включват съкращения на разходите, увеличение на данъците и дори премахване на два официални празника. Те показват, че не е възможно да се продължи както обикновено, но реакциите към тях демонстрират колко трудна ще бъде промяната на курса.

„Това правителство предпочита да атакува френския народ, работници и пенсионери, вместо да предприеме разумни действия“, коментира крайнодесният лидер Марин льо Пен в социалните медии. Тя обещава да свали правителството на малцинството на Байру, ако той се придържа към плановете си.

Франция не е сама в това затруднение. Байру е само един от малкото инстинктивно центристки премиери в региона, които се озовават притиснати от крайностите на левицата и десницата. Миналата седмица, от другата страна на Ламанша, британският премиер Киър Стармър беше принуден да се откаже от съкращенията на социалните помощи заради бунт на собствените си депутати.

Много страни от еврозоната постигнаха напредък в затварянето на бюджетните си дупки от края на пандемията, но Международният валутен фонд очаква общият бюджетен дефицит на блока да се увеличи до 3,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) до края на десетилетието. Прогнозата за брутния държавен дълг е да достигне 93% от БВП.

След като избегна спасяване по време на кризата с държавния дълг в еврозоната преди десетилетие, сега финансите на Франция са в по-лошо състояние от всяка друга голяма икономика в региона. Рейтинговите агенции рутинно посочват влошаващата се траектория на дълга. Дефицитът достигна близо 9% от БВП през 2020 г. и не е бил под целта на ЕС от 3% от 2019 г. насам. Дори според прогнозите на премиера Байру дефицитът няма да се свие под 3% до 2029 г.

Разходите за обслужване на държавния дълг няма как да не нараснат през следващите няколко години, тъй като правителствата в цяла Европа рефинансират с много по-високи лихвени проценти заемите, взети при почти никакви лихви между 2014 и 2022 г.

И други страни трябва да се справят със същото напрежение, което тревожи Париж, особено що се отнася до демографията и фаталния спад в съотношението между работещите и пенсионерите. Германската централна банка изчислява, че работната сила ще започне да се свива в абсолютно изражение, точно когато огромните планове за разходи, финансирани с дълг, на канцлера Фридрих Мерц влязат в сила.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по-рано този месец установи, че общите социални разходи, свързани с демографията, ще увеличат публичните разходи с около 3 процентни пункта от БВП в рамките на 25 години. „Това ще остави все по-малко фискално пространство за помощи, насочени към смекчаване на бедността, осигуряване срещу сътресения в доходите и подкрепа на преразпределението на пазара на труда“, предупреждават от организацията.

В много случаи най-належащият проблем е цената на държавната пенсионна система. Службата за бюджетна отговорност на Великобритания заяви този месец, че до началото 70-те години на XXI век тя ще изразходва 7,7% от БВП в сравнение с 5% днес и 2% през 1950 г. В по-широк план последният опит на Европейската комисия за количествено определяне на проблема през 2021 г. показва, че общата цена на застаряването – включително разходите за пенсии, здравеопазване и грижи, ще се увеличи от 24% от БВП през 2019 г. до 25,9% до 2070 г.

Едновременно с решаването на този проблем, правителствата трябва да финансират и модернизацията на въоръжените сили на Европа, за да се справят с подновената заплаха от изток. Досега Германия, Великобритания и Франция приеха, че ще плащат щедро за това, но испанският премиер Педро Санчес се възпротиви. Кредитната агенция KBRA изчислява, че новото обещание на държавите от НАТО да увеличат разходите за отбрана ще увеличи държавните дефицити в ЕС с между 1,3 и 2,8% от БВП в зависимост от това колко бързо и за какво се харчат парите.

„Мисля, че пазарът сега е много по-чувствителен към фискалната политика и фискалната траектория на суверенния дълг и дефицити“, Кен Игън, старши директор суверенен дълг в KBRA.

Това важи особено за Великобритания, където комбинация от висока инфлация и концентрация на дълг в ръцете на непостоянни инвеститори от финансовата индустрия, като хедж фондовете, направи страната по-изложена на скокове в разходите по заеми.

Доходността по 30-годишния дълг на Великобритания се повиши значително над нивото, наблюдавано през 2022 г., когато катастрофалният проектобюджет на премиера Лиз Тръс разтърси пазарите. Това „предполага, че инвеститорите остават загрижени за невъзможността за намаляване на дефицитите и дълга“, посочва Гийермо Фелисес, глобален инвестиционен стратег в компанията за управление на активи PGIM Fixed Income.

Инвеститорите в британски и френски облигации са чувствителни към външни фактори, върху които страните нямат контрол. В САЩ „Големият красив законопроект“ на президента Доналд Тръмп ще добави над 4 трлн. долара към държавния дълг през следващите 10 години. Нараства и безпокойството относно Япония, където ускоряването на инфлацията принуди централната банка да намали печатането на пари, за да купува безкраен поток от държавни облигации.

САЩ все още имат дефицит от над 6% от БВП тази година, въпреки че на практика имат пълна заетост. Само за лихвени разходи се харчат над 1 трлн. долара годишно, повече отколкото за отбрана.

Тъй като Тръмп разпространява несигурност на световните пазари, инвеститорите искат все по-висока премия, за да държат дългосрочен дълг на САЩ, който предлага фиксирана възвръщаемост. Поради това, въпреки че инфлацията отслабва и Федералният резерв намали лихвените проценти, доходността по 10-годишните държавни ценни книжа продължава да се покачва. Главният изпълнителен директор на Blackrock Лари Финк и неговият колега от JPMorgan Джейми Даймън предупредиха наскоро, че ситуацията е близо до етапа, в който може да излезе извън контрол.

Пазарът на държавни облигации на САЩ е най-големият и най-ликвидният в света. Те са глобален бенчмарк за суверенния дълг като цяло и когато доходността по американските дългови книжа се повишава, това повишава разходите по заемите на страните по целия свят.

„Разбира се, когато държавните ценни книжа кихат, Европа все още посяга към кърпичките“, казва Игън от KBRA. Въпросът е дали това е поредната настинка, или този път говорим за нещо по-сериозно.