Автор: Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант "Елана Трейдинг"
Уинстън Чърчил, министър председател на Великобритания по време на Втората световна война, казва: „Песимистът вижда затруднението във всяка възможност, оптимистът вижда възможността във всяко затруднение.“ Броени дни, преди България да стане част от еврозоната, ние можем да изберем да бъдем оптимисти или песимисти. И не става въпрос само за приемането на еврото.
На 1 януари 2026 г. България официално влиза в еврозоната като двадесет и първи член. Левът, който от 1997 г. е закрепен към германската марка, а след това - към еврото с фиксиран курс 1,95583, ще изчезне като физическа валута.
Промяната е много по-дълбока от смяната на банкнотите в портфейла. Защото еврото не е просто валута. Еврото е икономическа парадигма. Това е началото на процес, на избор, който всички ние трябва да направим, и да изискваме от държавата да направи също своя избор.
През последните петнадесет години шест държави от Централна и Източна Европа преминаха по този път преди нас: Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г., Литва през 2015 г., Словения през 2007 г., Словакия през 2009 г. и Хърватия през 2023 г.
Шест прмера със сходни начални условия:
- малки посткомунистически икономики с относително ниски доходи;
- демографски проблеми;
- слабо развити капиталови пазари.
Резултатите им обаче се различават значително. В три от шесте държави има осезаеми успехи. Икономиките им се движат към западноевропейските стандарти. Хората инвестират. Капиталовите им пазари се развиват. Другата половина живее в стагнация. Хората продължават да мигрират, депозитите се топят и възможностите бяха пропуснати. Това не се дължи на готовността на институциите.
Всички тези държави изпълняваха критериите по Маастрихт:
- инфлация под контрол;
- бюджетен дефицит в нормата;
- управляем дълг и ниски лихви.
Примерите ни показват, че работата тепърва предстои по време на критичните една или две години след приемането. Знаем, че еврото ще промени България. Въпросът е как ние ще го използваме, за да променим собствената си съдба.
Експериментите в евро лабораторията
Когато Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г., скептиците бяха много. Страната страдаше от хронична емиграция - стотици хиляди хървати бяха заминали за Германия, Австрия, Ирландия. Млади, образовани, мобилни. През 2022 г. инфлацията в страната надхвърля 10% и остава доста по-висока от средното за еврозоната. Цените на имотите вървят нагоре. Борсата в Загреб има пазарна капитализация на акциите от около 18 млрд. евро, което за икономика от близо 68 млрд. евро не е голяма стойност в сравнение със световните стандарти. Заплатите са под западноевропейските стандарти: 1000-1300 евро заплата не позволява лесно да се абсорбира шокът на инфлацията и на растящите цени на жилищата.
За две години картината се променя. Индексът CROBEX, който проследява водещите хърватски компании, се покачва с 28% през 2023 г. Първата година след приемането на еврото. В края на втората натрупаните печалби вече са над 60%. Чуждестранните инвеститори също са активни и увеличават вложенията си в страната.
Най-значителната промяна идва в демографията. На втората година след приемането ѝ в еврозоната хърватите започват да се връщат в страната си. Еврото не спасява икономиката, но създава условията за живот, работа и инвестиции.
На другият полюс е Латвия. Страната прие еврото през 2014 г. с надежди за икономически бум. Вместо това емиграцията се засили. За шест години след приемането на еврото Латвия загуби 12% от населението си. Не безработните или възрастните, а младите и образованите работещи хора. Заплатите останаха ниски. Капиталовият пазар не се развиваше. Цените на имотите в Рига стагнираха. Икономиката расте, но бавно и без структурни промени.
Рецепти за успех
Защо двете страни се различават, когато имат такива подобни условия? И двете влязоха в еврозоната по време на стабилна европейска икономика. Хърватия обаче направи болезнени реформи в банковия и пенсионния си сектор преди това, докато Латвия ги отложи. Хърватските институции бяха готови да използват чуждестранния капитал продуктивно, за разлика от Латвия. На капиталовия пазар в Хърватия имаше критична маса от компании, готови да се листват на борсата веднага след еврото. Инвеститорите имаха къде да насочат парите си. Капиталът, който отиде в Латвия, се насочи към имоти и потребителски кредити, а не в производствени инвестиции.
Решаващият фактор беше поведението на хората. Хърватите започнаха масово да прехвърлят пари от банкови депозити към акции още през 2023 г. Откриването на брокерски сметки се увеличи многократно. Хората се възползваха от златния прозорец за година-две, когато местните инвеститори могат да купуват, преди чуждестранният капитал да вдигне сериозно цените. В Латвия нямаше нищо подобно. Депозитите продължиха да привличат парите, които губеха реална стойност заради инфлацията.
Има още един успешен пример: тихият, постепенен успех на Естония. Страната влезе в еврозоната още през 2011 г. в разгара на дълговата криза. Ужасен момент за инвестиции, но естонците направиха нещо уникално. Развиха цифровата инфраструктура, за да привлекат глобалните таланти. Всеки можеше да регистрира естонска компания за часове, а работещите да получат специална виза. Технологични компании като Skype, Wise и Bolt останаха базирани в Талин, дори след като оценките им скочиха на милиарди. Така Естония задържа не само хората, но и капитала.
Когато Skype беше продаден на Microsoft за над 8,5 милиарда долара, мнозина от служителите на компанията станаха милионери. Тези пари останаха в Естония и навлязоха в следващото поколение стартъпи. Разви се една от най-добрите технологични екосистеми в Европа.
Литва влезе в Еврозоната през 2015 г. и успя да научи уроците на Латвия и Естония. Правителството направи агресивна данъчна политика за привличане на финтех компании. Вилнюс се превърна в европейски хъб за платежни услуги и блокчейн стартъпи. Заплатите в сектора скочиха, а емиграцията се забави.
Винаги има към какво да се стремим
България изглежда далеч от тези успешни примери, но нека да останем оптимисти. Дори и междинните случаи, които не са впечатляващ успех, но не са и провал, си струва да бъдат повторени. Словакия и Словения влязоха в еврозоната с умерени очаквания и получиха сравнително умерени резултати.
Заплатите бавно се движиха към европейските стандарти. Емиграцията продължи, но не се увеличи. Капиталовите им пазари останаха малки, но функционални.
Еврото катализира промените.
Тези шест примера ни подсказват фундаменталната формула. Еврото е катализатор на промени, а не решение на проблемите. Единната валута създава възможности, но не ги реализира вместо нас. Успехите идват в страните, където хората, бизнесът и институциите направиха правилния избор и активно се възползваха от новите възможности.


Без ток във Варна на 16 ноември 2026
Колко дни ще почиваме за Коледа и Нова година
Времето във Варна на 16 ноември 2026
Честваме паметта на свети апостол и евангелист Матей
Англия надви Испания, Белгия се справи с Италия в Лигата на нациите
САЩ и съюзници ще защитават веригите за доставки на AI от Китай
Петролът пада въпреки атака срещу американска база в Бахрейн
Над 17 000 полета спряха в САЩ заради най-тежкия технически срив
Бесент поиска "радикални промени" в Nvidia, Хуанг е обсъждал завръщането си
Икономиката на Китай отслабва с изненадващо забавяне във всички сектори
BMW променя стратегията за производството на батерии
20-те най-евтини нови коли на ток в България
Всеки трети нов автомобил в България е хибрид, всеки десети - EV
Honda CR-V се готви за драматична промяна
Кралско Lamborghini Diablo е изложено за продажба
Румен Радев: Извинявам се на майките на деца с увреждания, спират оправданията с бившите
Бургас забрани строителството по време на "Евровизия"
Загуба за Алекс и Мони Николови след драматичен обрат
Олигарсите в Русия са "под ботуш", но вече мислят за живота след Путин
преди 10 месеца До: evlogi ... Според теб , безработица от 3% какво означава ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 месеца До: evlogi ... Айде започна се от сутринта с отрицателство и апокалиптизъм ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 месеца "....Капиталът, който отиде в Латвия, се насочи към имоти и потребителски кредити, а не в производствени инвестиции. .." Ми мисля,че няма да открия топлата вода, ако кажа,че точно същото се случва и у нас, и ние се движим по пътя на Латвия, а не на Хърватия. Еврото наистина е възможност, и съм готов да се обзаложа,че ще я пропилеем.Майстори сме на този процес... отговор Сигнализирай за неуместен коментар