Защо повишението на лихвените проценти от ЕЦБ през юни става все по-несигурно?

Две седмици, след като председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди инвеститорите, че финансовата институция се насочва към повишаване на лихвените проценти, подобен ход през юни изглежда все по-малко сигурен, пише Bloomberg. Тъй като цените на петрола не скочиха чак толкова рязко, колкото мнозина се опасяваха, все още няма по-широко пренасяне на инфлацията от поскъпването на енергоносителите върху други стоки, а икономиката на еврозоната е в застой, изглежда, че представителите на ЕЦБ започват да променят позициите си.

Докато преди те посочваха, че ще е необходима по-строга парична политика, освен ако инфлационният натиск не отслабне и конфликтът в Близкия изток не приключи, сега казват, че перспективите за инфлацията трябва допълнително да се влошат, за да предприемат действия.

Това е отстъпление от изненадващо директното изказване на Лагард след последното заседание на ЕЦБ, че „в общи линии знам накъде вървим“. Причината за промяната е постоянната несигурност около Иран - фактор, който кара и други световни централни банки да изчакват с надеждата, че евентуално решение на войната може да предотврати необходимостта от болезнени повишения на лихвите.

„Повишение през юни остава възможно и може да се окаже оправдано, но също толкова възможно е и запазване на сегашните нива“, коментира Стефан Герлах, главен икономист на EFG Bank и бивш заместник-управител на Ирландската централна банка.

Последните данни подкрепят мнението, че по-високите разходи по заемите, които пазарите вече калкулират, не са неизбежни. Проучванията сочат по-бърза инфлация в краткосрочен план, но показват стабилни очаквания в средносрочен и дългосрочен хоризонт. Ръстът на заплатите също изглежда под контрол, като увеличенията остават далеч под предишния си пик.

В сряда гуверньорът на Финландската централна банка Оли Рен определи инфлационните очаквания като „все още стабилни“, а развитието при заплатите в еврозоната - като „успокояващо“.

Дори членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, смятана за „най-ястребовия“* представител на ЕЦБ, заяви този месец, че макар рискът от затягане на паричната политика да е нараснал, това ще бъде необходимо само „ако енергийният шок се разшири“.

Съществува и проблемът с икономиката, която едва постигна растеж през първото тримесечие, а след това отчете спад в сектора на услугите. Допълнителната слабост може да компенсира инфлационния натиск и да даде аргумент на ЕЦБ да изчака.

Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос, който ще се пенсионира този месец, призова за предпазливост заради влиянието върху растежа, което според него „ще стане много по-видимо през следващите седмици“. Гръцкият гуверньор Янис Стурнарас нарече страховете от рецесия „реални и оправдани“.

„Вече виждаме известна слабост в икономиката“, казва Анатоли Аненков, старши икономист в Societe Generale. „Това ще намали инфлационния натиск и риска от вторични инфлационни ефекти. Затягането на политиката все още не трябва да се приема като решен въпрос“, добавя той.

За някои обаче повишенията на лихвите вече са почти сигурни. Трейдърите залагат на три увеличения, започващи през юни, докато икономистите, анкетирани от Bloomberg, прогнозират покачвания с по 0,25 процентни пункта през юни и септември.

Вероятно те се влияят от „ястребите“ в ЕЦБ като германския гуверньор Йоахим Нагел, австриеца Мартин Кохер и словашкия им колега Петер Казимир, които твърдят, че увеличение на лихвите на следващото заседание може да бъде избегнато, само ако се появят добри новини около войната.

„Последните сигнали от ЕЦБ подсказват, че повишаването на лихвите е или неизбежно, или базовият сценарий при липса на големи изненади“, казва Пол Холингсуърт, ръководител „Икономика на развитите пазари“ в BNP Paribas Markets 360. „Може дори да видим дискусия за по-голяма стъпка, ако цените на енергоносителите продължат значително да растат“, добавя той.

Представителите на ЕЦБ са изправени пред сложен избор: да покажат решителност чрез повишаване на лихвите и да рискуват бързо да обърнат курса, или да изчакат по-дълго и потенциално да бъдат принудени да наваксват по-късно.

Лагард е напълно наясно, че ЕЦБ е допускала грешки и в двете посоки в миналото.

„Постоянно сме разкъсвани между риска да реагираме прекалено бързо и риска да реагираме прекалено късно“, каза тя пред испанска телевизия миналата седмица.

„Ситуацията в Близкия изток вероятно ще остане силно несигурна още известно време“, смята Катрин Найс, главен икономист за Европа в PGIM. „Затова ЕЦБ ще иска да избегне обвързването си с конкретен политически курс“, казва тя.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.