Франция трябва спешно да предприеме мерки за овладяване на публичните финанси или скоро ще бъде принудена да предприеме болезнени действия за строги икономии, предупреждава сметната палата на страната, подчертавайки трудностите за правителството, което е изложено на риск от колапс заради фискалните планове.
Държавният одитор Court des Comptes заяви, че през последните две години администрациите са загубили контрол върху публичните финанси поради свръхоптимизъм относно данъчните приходи и икономическия растеж, както и поради неспособност да предотвратят бързото увеличение на разходите, съобщава Bloomberg.
За 2025 г. одиторът казва, че целта за намаляване на дефицита е „скромна“ и се основава главно на увеличение на данъците, докато плановете за разходи са „несигурни“ и липсват мерки с траен ефект. На фона на многократно пропусканите цели Франция вече има най-големия бюджетен дефицит в еврозоната.
„Според нас не можем да продължаваме така, защото несигурността подкопава доверието в нашите ангажименти и доверието в нас, намалявайки способността ни да действаме“, изтъква председателят на сметната палата Пиер Московиси. „Тези, които казват, че можем да избегнем мерките сега, полагат основите за действия за строги икономии утре“, добавя той.
Призивът за спешно действие се случва в труден момент за правителството на Франсоа Байру, което в момента работи по планове за икономии от 40 млрд. евро в бюджета за следващата година.
Не е ясно обаче дали законодателите ще подкрепят още съкращения на разходите и увеличения на данъците. Това повишава вероятността от вот на недоверие през есента, който би могъл да принуди премиера да подаде оставка, подобно на предшественика му Мишел Барние. Икономическите перспективи на Франция също се влошават, като се очаква растежът да изостане от средния за еврозоната тази година.
Политическите катаклизми, съчетани с фискалната и икономическа несигурност, помрачиха доверието на инвеститорите във Франция, което доведе до разпродажби на облигационните пазари през последната година, което увеличи разходите по заемите на страната в сравнение с други развити икономики.
Според Сметната палата, отклонението от целите през последните две години показва, че необходимата корекция, за да се свие дефицитът в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, се е увеличила от 50 млрд. евро на 105 млрд. евро.
Тъй като разходите за обслужване на дълга се очаква да продължат да нарастват, след като вече са се увеличи двойно от 2020 г. насам, Московиси също така заяви, че съществува риск от „ефект на снежната топка“. Жизненоважно е да се генерира излишък, за да се гарантира устойчивост на дълга, изтъква той.
„Трябва спешно да се направи равносметка на ситуацията във време, когато уравнението може много бързо да се усложни“, подчертава Московиси.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Брад Пит призна: отново пие алкохол след години на трезвеност
Брад Пит искал да се самоубие
Новолунието в Лъв променя живота на част от зодиите
Епидемията от ебола в ДР Конго може да стане най-смъртоносната в историята
Лицензът за дружествата на "Лукойл" у нас е удължен до 29 октомври