Канада и Украйна сключиха 100-годишно партньорство и мащабно сътрудничество при дроновете

Премиерът на Канада Марк Карни и украинският президент Володимир Зеленски подписаха декларация за 100-годишно партньорство между двете страни, като Канада се ангажира да увеличи производствения си капацитет за дронове и да изпрати една трета от тях в Украйна, съобщава Bloomberg.

Карни заяви, че споразумението, подписано от двамата лидери в Калгари в четвъртък, ще укрепи суверенните възможности на Канада в областта на дроновете и ще задълбочи връзките с Украйна. Миналата година Обединеното кралство сключи подобно стогодишно партньорство с Украйна.

„През следващите месеци ще формулираме дългосрочна рамка за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, търговията и инвестициите, възстановяването, енергетиката, критичните минерали и технологиите“, заяви Карни.

Премиерът посочи, че Канада ще стартира и национален пазар за дронове, базиран на успешния украински модел. Това ще даде на канадските въоръжени сили директен достъп до около 400 доставчици, което, според него, ще увеличи десетократно броя на дроновете, с които разполагат военните.

„Това е ключова част от нашия план за изграждане на промишлен капацитет за производство на милиони дронове в рамките на следващите две години“, заяви Карни. „И, което е важно, една трета от всички дронове, които произвеждаме, ще бъдат предназначени за подкрепа на отбраната на родината на Украйна.“

Канада и Украйна ще си сътрудничат и за съвместното производство на безпилотни системи, технологии за противодействие на дронове и приоритетни боеприпаси, което ще съчетае „украинския опит на бойното поле с канадското производство, софтуер и изкуствен интелект“, заяви Карни.

Канада и Украйна финализираха и споразумение на стойност 350 млн. канадски долара (254 млн. щатски долара) за доставка на прехващачи за противовъздушна отбрана чрез американския механизъм Jumpstart. Канада ще подкрепи и украинския проект „Фрея“.

Канада предоставя също така гарантирани заеми на стойност 430 млн. канадски долара на Украйна за закупуване на природен газ.

„Като цяло, споразуменията, постигнати днес, са значителни – за над 2 млрд. долара. Правителственият пакет за нашата отбрана възлиза на над 1 млрд. долара. Той включва предимно противовъздушна отбрана, ракети Patriot, боеприпаси за изтребители F-16 и съвместно производство на дронове между двете ни страни“, заяви Зеленски.

Макар Украйна да може да прихване голяма част от руските дронове, тя се сблъсква с опасен недостиг на модерни ракети за противовъздушна отбрана, необходими за противодействие на балистични атаки.

В същото време Украйна засили ударите срещу руски енергийни съоръжения в опит да подкопае способността на Кремъл да финансира войната. При безпрецедентна атака тази седмица украински дронове нанесоха удари срещу руски газови съоръжения в отдалечен арктически регион в сряда.

Напредък по „Фрея“

По време на разговора с представители на медиите в Канада Зеленски каза още, че се очаква „Фрея“ да бъде готова до края на тази година.

„Работим по проекта „Фрея“ и сме много доволни, че днес имахме възможност да го обсъдим с министър-председателя, а Канада ще се присъедини към тази програма. Това ще бъде нашата нова противоракетна система. Компаниите ни казаха, че им трябват 20-30 години за нова система за противоракетна отбрана. Аз отговорих, че не искаме толкова дълга война“, заяви Зеленски. „Днес има нови технологии и нова Украйна, и можем да направим всичко това по-бързо. Очакваме да разполагаме с първата система до края на тази година“, добави той.

Както беше съобщено по-рано, „Фрея“ е перспективен паневропейски проект за интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана, насочена към прехващане на балистични ракети. Украйна я разработва съвместно с европейски държави, с участието на Fire Point, като по-евтина и масово произвеждана алтернатива на американските системи за противовъздушна отбрана Patriot.

Първи резултати от преговорите – до края на септември

Зеленски каза още, че първите резултати от преговорите с Русия могат да станат ясни до края на септември. Той посочи, че те биха могли да включват решения относно износа на зърно и енергетиката.

„Мисля, че няма да имаме наистина съществени преговори по време на периода на избори в Русия (парламентарните избори в Русия ще се проведат на 20 септември – бел. ред.). Разбираме това, но в края на септември ще имаме възможност да се срещнем с американския екип в Ню Йорк. През този период всеки ден моите съветници и съветниците по национална сигурност поддържат връзка с американския екип“, заяви Зеленски.

Той отбеляза, че има шанс да се „постигнат първите резултати“ от преговорите до края на септември.

Президентът припомни също, че в края на месеца е насрочена среща с президента на САЩ Доналд Тръмп в Ню Йорк.

„В момента повдигаме въпроса за потенциални резултати по отношение на енергийната и продоволствената сигурност. И мисля, че можем [да ги постигнем], а аз ще мога да говоря по-открито след срещата с президента Тръмп в Ню Йорк. Надявам се, че ще намерим възможност да го направим“, заяви Зеленски.

Акция срещу руски кораби в Арктика

Силите на НАТО са прогонили руски кораби във водите на Арктика, които провеждали учения за атака срещу подводни кабели с помощта на тайно саботажно оръжие, пуснато от подводни апарати, съобщи Ройтерс, позовавайки се на западни официални лица.

Агенцията посочва, че източниците ѝ са отказали да разкрият подробности за начина, по който работи тази технология.

Сблъсъкът се е състоял в близост до отдалечения архипелаг Свалбард. Британски и норвежки официални лица са представили заключенията си в Москва, за да покажат, че са наясно с новата технология.

Посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август отчасти е било с цел да се предупреди Русия срещу ескалирането на саботажни операции в Европа, добавя Ройтерс, позовавайки се на двама запознати източници. САЩ не са обявявали публично причините за пътуването на Ратклиф.

Норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик заяви пред Ройтерс: „Чрез нашата съвместна операция изпратихме ясно послание към Русия, че те не могат да действат тайно… В интерес на никого не е да се ескалират напреженията в Далечния Север.“

Британското министерство на отбраната посочи предишни изявления за опити за тайни дейности в и близо до норвежки и британски води от страна на руската „дирекция за дълбоководни изследвания“, известна с абревиатурата GUGI, която е обект на международни санкции. Белият дом не е отговорил на искане за коментар, съобщи Ройтерс, а ЦРУ е отказала такъв.

Поредни жертви в Украйна

Руските сили нанесоха широкомащабен удар по индустриалния град Павлохрад в югоизточна Украйна, при което убиха седем души, атакувана беше и бензиностанция в столицата Киев, както и международен агробизнес обект в Днепър (Днипро), в момент, когато Москва засилва ударите срещу логистични и икономически цели, предаде Ройтерс.

Областният управител Олександър Ганжа написа в Телеграм, че руските сили са използвали дронове, артилерия и авиационни бомби, поразявайки пет района на града, известен като железопътен и логистичен център, обслужващ въгледобивен район с довоенно население около 120 хил. души, предава БТА.

Общо 76 души са ранени, включително няколко деца. Снимки, публикувани онлайн, показват разрушени магазини и изгорели автомобили в града, който служи като ключов маршрут за снабдяване на украинската армия, свързващ централна Украйна с източните фронтови линии.

Атаката срещу бензиностанцията в Киев и срещу агробизнес обект, управляван от Bunge в югоизточния град Днипро, допълва засилената въздушна кампания на Русия през последните седмици. Москва изстрелва балистични ракети и реактивни дронове срещу складове, доставчици на храни и търговски вериги. Киев се затруднява да отблъсне атаките заради недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Украинският премиер Сергий Корецки заяви, че руските атаки срещу бизнеси и гражданска инфраструктура "бързо нарастват" и призова правителството да "реагира и действа изпреварващо".

Русия отрича да атакува умишлено цивилни обекти. Ударът срещу бензиностанцията на "Укрнафта" изглежда е първата атака с реактивен дрон срещу подобен обект в Киев след около 300 атаки срещу бензиностанции във или близо до фронтовите региони на Украйна през последните месеци.

Освен това руското министерство на отбраната заяви снощи, че е нанесло удари по кораби, пренасящи военни товари, в град Чорноморск.

През нощта на 11 септември Русия нанесе удар по Киев и с дронове, като удари жилищна сграда и рани най-малко осем души, съобщиха официални представители, цитирани от "Укринформ".

През нощта Русия е изстреляла най-малко 66 дрона над територията на Украйна, включително над 50 дрона от типа „Шахед“, според данни на Военновъздушните сили. Украинските сили за отбрана са свалили или неутрализирали 62 дрона, а четири от тях са ударили три места.

Осем души са ранени в киевския район „Днепровски“, където по време на руската атака е избухнал пожар в девететажна жилищна сграда, според Военната администрация на град Киев.

Пълният мащаб на нанесените щети не е бил ясен веднага.

Междувременно в Русия украински дронове са нанесли щети на гражданската инфраструктура в град Саратов, разположен в централната част на река Волга, съобщи регионалният губернатор Роман Бусаргин в Telegram, като добави, че няма жертви.

Руската компания за електронна търговия „Озон“ съобщи в Telegram, че атака с украински дрон е предизвикала пожар в нейния логистичен център в Саратов, като това се добавя към повече от две дузини складове, собственост на „Озон“ и нейния основен конкурент Wildberries, които бяха ударени наскоро, припомня Ройтерс.

Регионът Саратов, който често е цел на украински въздушни удари, включително атака по-рано тази седмица, е дом на голям нефтопреработвателен завод, управляван от държавната нефтена компания „Роснефт“, както и на редица други промишлени и военни съоръжения.

В град Волгоград, южно от Саратов и също разположен на река Волга, ракетна атака рани двама души, след като удари жилищна сграда, като отломките от нея нанесоха щети и на промишлен обект, съобщиха местните власти в Telegram.

В публикацията не се дават подробности за промишления обект. Нефтопреработвателният завод във Волгоград, управляван от „Лукойл“ - един от най-големите в Русия по преработвателен капацитет, се намира в покрайнините на града.

Ройтерс не е успяла веднага да потвърди информацията. Русия и Украйна отричат, че умишлено нанасят удари срещу цивилни граждани.